Средновековният изчезнал град Китеж при нападението на монголите

Read Time:3 Minute, 46 Second

Езерото Светлояр в което според легендите е потънал този град мигновено преди атаката на монголите.

Легендата разказва, че Георги II, велик княз на град Владимир,управлявал през периода от 1212 до 1238, пръв построил град Мали Китеж, който днес е Красни Холм на река Волга. По-късно князът пресича реките Узола, Санда и Керженец и открива красива място на брега на езерото Светлояр, където той решава да построи град Болшой Китеж (Голям Китеж). Според народната етимология името на града идва от кралската резиденция Кидекша, която е близо до Суздал, ограбена от монголите през 1237 г.
След като завладява някои от руските земи в края на 1230-те години, монголският владетел Бату Хан, който е през 1227 чува за Китеж и нарежда на армията си да напредне към него. Монголите скоро превземат Мали Китеж, принуждавайки Георги да се оттегли в гората към Болшой Китеж. Един от затворниците разказал на монголите за някои тайни пътеки към езерото Светлояр. Армията на Златната орда последва Георги и скоро стигна до стените на града. За изненада на монголите, градът нямал никакви укрепления. Гражданите му дори не възнамеряваха да се защитават и се отдадоха на пламенни молитви, молейки Бог за своето спасение. Виждайки това, монголите се втурнаха в атака, но след това спряха. Изведнъж те видяха безброй фонтани с вода, избликващи изпод земята навсякъде около тях. Нападателите отстъпиха и гледаха как градът се потапя в езерото. Последното нещо, което видяха, беше блестящ купол на катедрала с кръст на върха му. Скоро останаха само вълни.
Тази легенда породи множество невероятни твърдения за изгубения град. Казват, че само тези, които са чисти в сърцето и душата си, ще намерят пътя до Китеж (пътят до езерото все още се нарича "Батыева тропа" или Пътят на Бату). Твърди се, че понякога може да се чуе звън на камбани и хора, които пеят изпод водите на езерото Светлояр, когато времето е тихо. Някои истории твърдят, че най-благочестивите хора наистина могат да видят светлините на религиозни шествия (наречени "крестный ход") и дори сгради на дъното на езерото. Поради тази причина езерото Светлояр понякога се нарича "Руската Атлантида". Също е възможно езерото да има фалшиво дъно и всъщност да е по-дълбоко. Експедицията на списание „Смена“, проведена през съветските години, установила, че „басейнът на езерото се намира на пресечната точка на дълбоки разломи в земната кора, което е довело до слягане на скалите и образуване на езеро на това място. Косвена причина за този процес може да е земетресението през 1596 г., което било отбелязано в Нижни Новгород“. Няколко поредни години езерото било изследвано от членовете на експедицията, организирана от „Литературная газета“. За да провери надеждността на легендите, надвиснали над водите на езерото, авторът на материала през 2003 г. лично тръгва на експедиция със снимачния екип на компанията „Грань“. Най-удивителното е, че почти всички чудеса, приписвани на езерото, били потвърдени. Когато членовете на експедицията, оставяйки колата на пътя, тръгнали през гората към езерото, се чули няколко камбанни звъна. Звънът напомнял за „корабни камбани“. Въпреки това, когато членовете на снимачния екип стигнали на брега на Светлояр, не били намерени никакви камбани, които биха могли да бият. Църквата на брега на езерото била заключена и нейните камбани не можели да бият. На висок бряг близо до храма имало голям камък. На повърхността му била отпечатана следа от бос крак на жена. Сякаш някоя девойка бе потопила крака си в камък, мек като пластилин. Изглеждало, че легендата за Божията майка, слязла от небето, за да спаси града от татарите и стъпила върху камък, е вярна. Забележително е, че около езерото имало мостове, по които няколко възрастни хора се придвижвали на колене. Според легендата на всеки, който пропълзи три пъти около езерото на колене, ще се сбъдне най-съкровеното желание. Най-интересното е, че членовете на експедицията, решавайки да проверят тези думи на практика, се убедили в тяхната достоверност, желанията на всички членове на снимачния екип наистина се сбъднали. Но най-голямото чудо се случило на разсъмване. Щом слънцето озарило лагера, в лъчите му се появил мираж на купола на храма. Когато членовете на експедицията се опитали да го заснемат фотоапарати и кинокамери, цялото електронно оборудване спряло да работи. Успели да направят снимка само със стар фотоапарат с лента. На снимката се виждат слънчеви лъчи, събрани в конусовиден купол над водите на езерото. Когато експедицията напускала езерото, загадъчните „корабни камбани“ прозвучали отново. Колкото и да е странно, но наистина се случват чудеса на езерото Светлояр, авторът на материала може лично да потвърди това! Източници: wekepedia, novinata.bg и картина на Константин Гобутов от wekepedia на мистичния Китеж.