Skip to content
Menu
Севтополис
  • История
  • Земеделие
  • Тайнственост
  • Uncategorized
  • Планини
  • Махали
  • Спорт
Севтополис

Средновековната крепост на Бузово кале

Posted on 18/02/202123/01/2022
7 0
Read Time:7 Minute, 43 Second

Късноантичната и средновековна крепост Бузовград се намира в местността „Бузово кале“ на 1,17 км югоизточно по права линия от центъра на село Бузовград. Изградена е на издаващо се, северно възвишение от Сърнена Средна гора със стръмни склонове. Височината е увенчана с множество високи и непристъпни скални групи, които са били умело включени в отбранителната линия на крепост Бузовград. Най-лесният достъп до върха на височината е от югозапад, през тясна седловина, която го отделя от съседния масив.

    Крепост Бузовград, изградена на височината, заема заравнено било, оформено между отделните скални групи. Тя има неправилна многоъгълна форма, изцяло съобразена с конфигурацията на терена. Максималните размери на обекта са 103х46 м и заема площ от 3,7 дка.

    Укреплението е съоръжено с двойна крепостна стена от достъпната югозападна страна и вероятно цитадела в североизточния ъгъл. Крепостните стени са градени в стил „opus emplectum“, от добре подредени по лица, средни по големина ломени камъни и блокаж, между тях, от по-дребен камък, обилно споени с бял хоросан, примесен със счукана тухла. Куртините са с дебелина от 1,95-2,20 м и днес са запазени на височина до 4 м. Двете крепостни стени, изградени от югозапад на Крепост Бузовград, отстоят една от друга на разстояние 2 м. По всяка вероятност, във височина, вътрешната е била по-висока от външната, но засега не са намерени стъпала за изкачване на куртините, за да може с точност да се предположи колко са се извисявали.

        Интересното в изграждането на отбраната на крепост Бузовград е включването на големите скални групи в рамките на крепостните стени, като на няколко места пресичат крепостните линии. Скалите са използвани, като контрафорси за поддържане на куртините и като крепостни кули.

        Югозападният участък на твърдината е разположен на най-високата точка на възвишението. В тази точка е регистрирана една, от двете установени до момента крепостни кули. Тази кула се води централна и около нея е изградена цялостната отбрана на крепост Бузовград в този участък. Тя се извисява над седловината и е изградена върху и около една от скалите на възвишението. Формата на кулата е неправилна, с размери 6х8 м, като скалната основа, освен че я издига на много по-голяма височина, я прави масивна и невъзможна за подкопаване. Днес останките от това съоръжение са запазени на височина 3 м.

        Именно от тази кула двете крепостни стени на крепост Бузовград се разделят. Вътрешната стена, след кулата, рязко завива на североизток, като трасето ѝ се проследява по ръба на венеца на възвишението. Трасето на външната стена минава пред кулата и продължава в северозападна посока. За момента края на тази стена не е установен, но идеята на продължаването на трасето в тази посока е ясна. По този начин се предотвратява безпрепятственото преминаване на противникови войски, които биха се опитали да заобиколят седловината и да се изкачат по склонът от северозапад.

          Атакуване на северозападната стена на крепост Бузовград от подножието на височината е трудно осъществимо поради много стръмния склон, но съществува възможност за заобикаляне на седловината от северозапад, като противника се спусне по северния, по-висок склон на рида пред крепостта. Именно поради тази причина трасето на външната крепостна стена е изтеглено още на северозапад, така че да пресече всякаква възможност за заобикаляне на твърдината.
          Пред централната крепостна кула, през седловината, която отделя възвишението е бил прокопан крепостен ров. Той има „V“-образно сечение, като външната му страна е отвесна и висока 3 м, а вътрешната, към крепост Бузовград, е наклонена. В ровът е открита много натрошена средновековна керамика, което подсказва, че към XIV в. той е бил занемарен.

          В югоизточната част на крепостта се наблюдават други фортификационни решения. Там склона на възвишението е доста по-стръмен и двойна крепостна стена, подобно на югозападната, не е била необходима. В този участък, склоновете и вътре в крепост Бузовград са доста стръмни, което позволява стъпаловидно разположение на градежите. Тук крепостната стена е с дебелина 1, 95 м, като стилът ѝ на градеж е аналогичен с на другите стени.
          От вътрешната страна на тази стена е долепена крепостна църква с размери 12,9 х 6,3 м. В средата на VI в., по времето на мащабното строителство предприето от Юстиниан I, църквата е била разширена на север и се сдобила с притвор от запад. След промените, размерът на църквата станал 16 х 8,5 м, като абсидата станала асиметрична (изместена на юг).

          Северно от църквата в същият период на преустройството ѝ, била издигната втора крепостна стена. Тя е изградена на доста по-високо ниво от първата и има дебелина 2, 10 м. Градежът ѝ е аналогичен с на останалите стени на крепост Бузовград, с тази разлика, че тук е ползван чист бял хоросан. От тази стена за сега са проучени 12, 5 м. Терена, под който продължава на запад е силно обрасъл и трудно може да се проследи трасето ѝ. Много е вероятно, предвид конфигурацията на този участък на хълма, тук да е била изградена малка цитадела. Потвърждението или отхвърлянето на това предположение предстои при продължаване на археологическите разкопки.

          В източният край на тази втора стена е разкрита втората, засега, крепостна кула. Тя също е издигната върху отделна скална група, която е част от голям скален масив, който ограничава и защитава крепост Бузовград от изток. Тази кула има правоъгълен план с размери 5 х 6 м и дебелина на стените от 0,7 м. От намерените археологически артефакти при разкопките ѝ, археолозите заключават, че тази кула е била използвана, като артилерийска платформа за стреломтна машина. Местоположението на кулата, която се извисява над всички отбранителни съоръжения в близост и факта, че се намира на 16-18 м от предната отбранителна линия, подкрепят това твърдение. Тази кула и намерената до нея късноантична сграда са били опожарени в края на VI в. За разлика от сградата обаче, кулата е била поправена и е продължила да функционира и през средновековието.

          • Село Армаган или Армаганово е старото име на село Бузовград. Селото е било малко и предимно населено с тюркмени.

          Вътрешността на укреплението е била гъсто застроена, като по терена се намират множество фрагменти от късноантична и средновековна битова керамика. Също така са намерени много археологически артефакти, като керамични тежести за стан, бронзови и златни монети, железни инструменти, върхове на стрели и фрагмент от средновековен бронзов боздуган с украса от птиче око.

          Югоизточно на около 160 м от крепост Бузовград в м. „Черковищата“ е разкопана голяма късноантична базилика. Тя е изградена на заравнен терен и представлява еднокорабна, едноабсидна постройка с максимални размери 20 х 8,3 м. Градена е от различни по големина, обработени камъни споени с бял хоросан примесен със счукана тухла и едър речен баласт. Била е съоръжена с дървен покрив, покрит с тегули, а от външната страна е положена жълта мазилка с украса. Църквата е била опожарена в края на VI или началото на VII в. и престава да съществува.

          Около тази църква се е простирало голямо подградие, което археолозите предполагат, че е част от крепост Бузовград. Засега обаче, освен църквата, друго наоколо не е разкопавано и теорията за укрепяването, за която на терена няма никакви подсказки, не е доказана. Според А. Попов в пределите на крепостта е имало таен покрит ходник, който се е спускал към подножието на възвишението и долината на река Тунджа.

          • Крепостта в наши дни, заснета от сателит.
          • Надморска височина: 533 m GPS координати: 42°34’20” С.Ш. и 25°22’57” И.Д.

            Крепост Бузовград и подградието са възникнали през V век и общата им площ възлиза на над 17 дка. Те са просъществували до края на VI в. или началото на VII в., когато вероятно при опустошителните аваро-славянаски нападения са били разграбени и опожарени. Крепостта е заселена отново през ХI в. и е просъществувала с различни поправки до края на XIV век, когато попада под османска власт.

            Засега, на база намереният археологически материал, археолозите предполагат, че през средновековието, животът е бил съсредоточен само в североизточният ъгъл на укреплението, в предполагаемата цитадела, зад вътрешната крепостна стена в този участък.

            Крепост Бузовград е охранявала пътя и прохода към днешното село Казанка в южните склонове на Средна гора. Някой местни предания потвърждават голямата ѝ роля през средновековието. От укреплението се открива невероятна гледка към долината на река Тунджа и южните склонове на Стара планина. За голямо съжаление, през XX в., крепостта е служила за кариера за строителен материал и полигон за тестване на снаряди.

            • Крепостите в пределите на Крънското деспотство на деспот Елтимир. Бузово кале е южно от Казанлък.
              • Мегалитът до крепостта, който е известен с името „Бубакая“ или „Врата на богинята майка“

                Според една легенда, в периода на османската инвазия по българските земи, крепостта също бива обсадена. Населението от околността се скрило в нея, а обсадата продължила 7 месеца. Управител на крепостта бил Буз войвода. Седем месеца крепостта отбивала османските атаки, докато турското командване не прехвърлило от Албания Али паша й успял да плени едно дете и научил къде е изходът на тунела, чрез който защитниците на крепостта се снабдявали с вода и храна. Гладът и жаждата сломили хората на Буз войвода. Войводата наредил скришом през нощта хората да напуснат крепостта и да се изтеглят в Средна гора.

                    Източници: „Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област“ Сайтът – Български Крепости, Публикация – „След края – ранновизантийско и средновековно присъствие в църква Extra Muros до крепостта Бузово кале“.

                    Share

                    Facebook
                    Twitter
                    Pinterest
                    LinkedIn

                    About Post Author

                    Spartak

                    didik4e@abv.bg
                    Happy
                    Happy
                    0 0 %
                    Sad
                    Sad
                    0 0 %
                    Excited
                    Excited
                    0 0 %
                    Sleepy
                    Sleepy
                    0 0 %
                    Angry
                    Angry
                    0 0 %
                    Surprise
                    Surprise
                    0 0 %

                    Average Rating

                    5 Star
                    0%
                    4 Star
                    0%
                    3 Star
                    0%
                    2 Star
                    0%
                    1 Star
                    0%
                    (Add your review)

                    Вашият коментар Отказ

                    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

                    Последни публикации

                    • Възрожденският град Елена, запазил Българския дух
                    • Село Яковци в сърцето на Еленския Балкан
                    • Марков камък в Еленския Балкан
                    • Приказното село Селце
                    • МАГИЯТА ЛЮБОВ

                    Архив

                    • януари 2023
                    • декември 2022
                    • ноември 2022
                    • октомври 2022
                    • септември 2022
                    • август 2022
                    • юли 2022
                    • юни 2022
                    • май 2022
                    • март 2022
                    • февруари 2022
                    • януари 2022
                    • декември 2021
                    • ноември 2021
                    • октомври 2021
                    • септември 2021
                    • август 2021
                    • юли 2021
                    • юни 2021
                    • май 2021
                    • април 2021
                    • март 2021
                    • февруари 2021

                    Категории

                    • Uncategorized (2)
                    • Земеделие (11)
                    • Изкуство (3)
                    • История (37)
                    • Крепости (4)
                    • Манастири (3)
                    • Махали (6)
                    • Мегалити (2)
                    • Морски истории (1)
                    • Планини (2)
                    • Спорт (2)
                    • Тайнственост (10)
                    • Фолклор (1)
                    • Църкви и храмове (1)

                    Категории

                    Последни публикации

                    • Възрожденският град Елена, запазил Българския дух 29/01/2023
                    • Село Яковци в сърцето на Еленския Балкан 29/01/2023
                    • Марков камък в Еленския Балкан 28/01/2023
                    • Приказното село Селце 26/01/2023
                    • МАГИЯТА ЛЮБОВ 24/01/2023
                    • Бараковият род и неговата история 14/01/2023
                    • Казанлък след Освобождението си 11/01/2023

                    Календар

                    февруари 2023
                    П В С Ч П С Н
                     12345
                    6789101112
                    13141516171819
                    20212223242526
                    2728  
                    « ян.    
                    февруари 2023
                    П В С Ч П С Н
                     12345
                    6789101112
                    13141516171819
                    20212223242526
                    2728  
                    « ян.    

                    Мета

                    • Регистрация
                    • Вход
                    • RSS поток за записи
                    • RSS поток за коментари
                    • WordPress България

                    Статии

                    ©2023 Севтополис | Powered by SuperbThemes & WordPress