7
0
Късноантичната и средновековна крепост Бузовград се намира в местността „Бузово кале“ на 1,17 км югоизточно по права линия от центъра на село Бузовград. Изградена е на издаващо се, северно възвишение от Сърнена Средна гора със стръмни склонове. Височината е увенчана с множество високи и непристъпни скални групи, които са били умело включени в отбранителната линия на крепост Бузовград. Най-лесният достъп до върха на височината е от югозапад, през тясна седловина, която го отделя от съседния масив.
Крепост Бузовград, изградена на височината, заема заравнено било, оформено между отделните скални групи. Тя има неправилна многоъгълна форма, изцяло съобразена с конфигурацията на терена. Максималните размери на обекта са 103х46 м и заема площ от 3,7 дка.
Укреплението е съоръжено с двойна крепостна стена от достъпната югозападна страна и вероятно цитадела в североизточния ъгъл. Крепостните стени са градени в стил „opus emplectum“, от добре подредени по лица, средни по големина ломени камъни и блокаж, между тях, от по-дребен камък, обилно споени с бял хоросан, примесен със счукана тухла. Куртините са с дебелина от 1,95-2,20 м и днес са запазени на височина до 4 м. Двете крепостни стени, изградени от югозапад на Крепост Бузовград, отстоят една от друга на разстояние 2 м. По всяка вероятност, във височина, вътрешната е била по-висока от външната, но засега не са намерени стъпала за изкачване на куртините, за да може с точност да се предположи колко са се извисявали.
Интересното в изграждането на отбраната на крепост Бузовград е включването на големите скални групи в рамките на крепостните стени, като на няколко места пресичат крепостните линии. Скалите са използвани, като контрафорси за поддържане на куртините и като крепостни кули.
Югозападният участък на твърдината е разположен на най-високата точка на възвишението. В тази точка е регистрирана една, от двете установени до момента крепостни кули. Тази кула се води централна и около нея е изградена цялостната отбрана на крепост Бузовград в този участък. Тя се извисява над седловината и е изградена върху и около една от скалите на възвишението. Формата на кулата е неправилна, с размери 6х8 м, като скалната основа, освен че я издига на много по-голяма височина, я прави масивна и невъзможна за подкопаване. Днес останките от това съоръжение са запазени на височина 3 м.
Именно от тази кула двете крепостни стени на крепост Бузовград се разделят. Вътрешната стена, след кулата, рязко завива на североизток, като трасето ѝ се проследява по ръба на венеца на възвишението. Трасето на външната стена минава пред кулата и продължава в северозападна посока. За момента края на тази стена не е установен, но идеята на продължаването на трасето в тази посока е ясна. По този начин се предотвратява безпрепятственото преминаване на противникови войски, които биха се опитали да заобиколят седловината и да се изкачат по склонът от северозапад.
Атакуване на северозападната стена на крепост Бузовград от подножието на височината е трудно осъществимо поради много стръмния склон, но съществува възможност за заобикаляне на седловината от северозапад, като противника се спусне по северния, по-висок склон на рида пред крепостта. Именно поради тази причина трасето на външната крепостна стена е изтеглено още на северозапад, така че да пресече всякаква възможност за заобикаляне на твърдината.
Пред централната крепостна кула, през седловината, която отделя възвишението е бил прокопан крепостен ров. Той има „V“-образно сечение, като външната му страна е отвесна и висока 3 м, а вътрешната, към крепост Бузовград, е наклонена. В ровът е открита много натрошена средновековна керамика, което подсказва, че към XIV в. той е бил занемарен.
В югоизточната част на крепостта се наблюдават други фортификационни решения. Там склона на възвишението е доста по-стръмен и двойна крепостна стена, подобно на югозападната, не е била необходима. В този участък, склоновете и вътре в крепост Бузовград са доста стръмни, което позволява стъпаловидно разположение на градежите. Тук крепостната стена е с дебелина 1, 95 м, като стилът ѝ на градеж е аналогичен с на другите стени.
От вътрешната страна на тази стена е долепена крепостна църква с размери 12,9 х 6,3 м. В средата на VI в., по времето на мащабното строителство предприето от Юстиниан I, църквата е била разширена на север и се сдобила с притвор от запад. След промените, размерът на църквата станал 16 х 8,5 м, като абсидата станала асиметрична (изместена на юг).
Северно от църквата в същият период на преустройството ѝ, била издигната втора крепостна стена. Тя е изградена на доста по-високо ниво от първата и има дебелина 2, 10 м. Градежът ѝ е аналогичен с на останалите стени на крепост Бузовград, с тази разлика, че тук е ползван чист бял хоросан. От тази стена за сега са проучени 12, 5 м. Терена, под който продължава на запад е силно обрасъл и трудно може да се проследи трасето ѝ. Много е вероятно, предвид конфигурацията на този участък на хълма, тук да е била изградена малка цитадела. Потвърждението или отхвърлянето на това предположение предстои при продължаване на археологическите разкопки.
В източният край на тази втора стена е разкрита втората, засега, крепостна кула. Тя също е издигната върху отделна скална група, която е част от голям скален масив, който ограничава и защитава крепост Бузовград от изток. Тази кула има правоъгълен план с размери 5 х 6 м и дебелина на стените от 0,7 м. От намерените археологически артефакти при разкопките ѝ, археолозите заключават, че тази кула е била използвана, като артилерийска платформа за стреломтна машина. Местоположението на кулата, която се извисява над всички отбранителни съоръжения в близост и факта, че се намира на 16-18 м от предната отбранителна линия, подкрепят това твърдение. Тази кула и намерената до нея късноантична сграда са били опожарени в края на VI в. За разлика от сградата обаче, кулата е била поправена и е продължила да функционира и през средновековието.
Село Армаган или Армаганово е старото име на село Бузовград. Селото е било малко и предимно населено с тюркмени.
Вътрешността на укреплението е била гъсто застроена, като по терена се намират множество фрагменти от късноантична и средновековна битова керамика. Също така са намерени много археологически артефакти, като керамични тежести за стан, бронзови и златни монети, железни инструменти, върхове на стрели и фрагмент от средновековен бронзов боздуган с украса от птиче око.
Югоизточно на около 160 м от крепост Бузовград в м. „Черковищата“ е разкопана голяма късноантична базилика. Тя е изградена на заравнен терен и представлява еднокорабна, едноабсидна постройка с максимални размери 20 х 8,3 м. Градена е от различни по големина, обработени камъни споени с бял хоросан примесен със счукана тухла и едър речен баласт. Била е съоръжена с дървен покрив, покрит с тегули, а от външната страна е положена жълта мазилка с украса. Църквата е била опожарена в края на VI или началото на VII в. и престава да съществува.
Около тази църква се е простирало голямо подградие, което археолозите предполагат, че е част от крепост Бузовград. Засега обаче, освен църквата, друго наоколо не е разкопавано и теорията за укрепяването, за която на терена няма никакви подсказки, не е доказана. Според А. Попов в пределите на крепостта е имало таен покрит ходник, който се е спускал към подножието на възвишението и долината на река Тунджа.
Крепостта в наши дни, заснета от сателит.
Надморска височина: 533 m GPS координати: 42°34’20” С.Ш. и 25°22’57” И.Д.
Крепост Бузовград и подградието са възникнали през V век и общата им площ възлиза на над 17 дка. Те са просъществували до края на VI в. или началото на VII в., когато вероятно при опустошителните аваро-славянаски нападения са били разграбени и опожарени. Крепостта е заселена отново през ХI в. и е просъществувала с различни поправки до края на XIV век, когато попада под османска власт.
Засега, на база намереният археологически материал, археолозите предполагат, че през средновековието, животът е бил съсредоточен само в североизточният ъгъл на укреплението, в предполагаемата цитадела, зад вътрешната крепостна стена в този участък.
Крепост Бузовград е охранявала пътя и прохода към днешното село Казанка в южните склонове на Средна гора. Някой местни предания потвърждават голямата ѝ роля през средновековието. От укреплението се открива невероятна гледка към долината на река Тунджа и южните склонове на Стара планина. За голямо съжаление, през XX в., крепостта е служила за кариера за строителен материал и полигон за тестване на снаряди.
Крепостите в пределите на Крънското деспотство на деспот Елтимир. Бузово кале е южно от Казанлък.
Мегалитът до крепостта, който е известен с името „Бубакая“ или „Врата на богинята майка“
Според една легенда, в периода на османската инвазия по българските земи, крепостта също бива обсадена. Населението от околността се скрило в нея, а обсадата продължила 7 месеца. Управител на крепостта бил Буз войвода. Седем месеца крепостта отбивала османските атаки, докато турското командване не прехвърлило от Албания Али паша й успял да плени едно дете и научил къде е изходът на тунела, чрез който защитниците на крепостта се снабдявали с вода и храна. Гладът и жаждата сломили хората на Буз войвода. Войводата наредил скришом през нощта хората да напуснат крепостта и да се изтеглят в Средна гора.
Източници: „Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област“ Сайтът – Български Крепости, Публикация – „След края – ранновизантийско и средновековно присъствие в църква Extra Muros до крепостта Бузово кале“.
