Село Яковци се намира на около 5 километра в западна посока от град Елена. Селцето е разположено е в хълмиста местност около малък поток. Западно от селото се намира язовир „Йовковци“, построен на река Веселина.
Сградата на народно читалище “ Съзнание“. Читалище „Съзнание“ е основано на 19 декември 1928 г.
Църквата „Св. Троица“ е построена през 1879 година.
Църквата в Яковци е с невероятна архитектура и има стила на болярските църкви във Велико Търново и Арбанаси.
Според едни данни училището в селото е открито в 1868 г., а според други в 1871 г. Построена била и училищна сграда. В 1921 г. е открита прогимназия. На 15 февруари 1940 г. е открито новопостроеното училище.
Училището в Яковци е огромно по размери, но също и впечатлява с невероятна архитектура. Съвсем скоро е реновирано и през лятото се провеждат летни занимания с деца.
Къщите в Яковци са много здрави и повечето са строени в периода след Освобождението. От преди това няма останала къща, защото махалата е била разрушена и основните военни действия са се разиграли точно там.
Някои къщи, като тази са към своя край и ще останат в историята само в моята статия. Заснел съм почти всички къщи в Яковци, което е и най- близката махала до град Елена.
Тази къща ми стана любимата, а се вижда, че се поддържа редовно и има голям двор. Това е къща от моите мечти, каквато искам да имам с голям двор в Балкана и спокойствие извън напрежение и хаос от града.
С Указ 2294 (обн. в ДВ от 26.12.1978 г.) към селото са присъединени три махали – Писараци, Витевци или (Витювци) и Билково (до 1951 г. Горно Болерци). Днес Витевци е залята от водите на яз. Йовковци, Писараци е заличена, а в Билково вероятно никой не живее.
Къщите досега бяха от централната част и южно от реката, а сега се пренасяме северно от реката в по-високата част на Яковци, където има повече обикновени стари къщи, а не като в южната част къщи за гости.
Тази къща се продаваше с голям двор и явно обор или овчарници, където са отглеждали много отдавна овце.
Яковци има голямо землище, в което се намират няколко други села – Вързилковци, Бръчковци, Махалници, Донковци, Вълчовци, Стойчевци, Балуци, Мартинковци. Всички бивши колиби (тип селище) без собствено землище.
Тази невероятна къща имаше огромен двор с над два декара ягоди и малко лозенце и вероятно постоянно живееше някой там.
В съседна къща с двор видяхме и тези шарени кошери, които бяха единствените в рамките на селото.
Това е може би и най- старата къща в Яковци, която се намира на главния път и все още стои от 1895, когато е построена. Бурето от виното все още стои и всеки може да влезе да разгледа. На такива места не трябва да се взема нищо, защото те принадлежат на къщата и носят нещастие, занесени на други места. Затова и много от къщите стояха, както са били с календарите от преди да се родя и дрехите на последните обитатели.
В най-дълбоката част на язовира, но когато е съществувало там селище, е било от голямо значение за хода на Руско-турската освободителна война. Точно на огневата линия, която обхващала още селата Яковци, Боевци, Кръстевци и други Сега са в дълбините на язовира, където се намирали окопите на защитниците. Позицията им била на 20, 30 метра от западния бряг на водоема, край махала Донковци. Сраженията били през ноември – декември 1877 г. и те обръщат хода на сражението за Плевен. По данни, събрани в музея на Елена, руските воини няколко дни чистели тела на убити хора и животни в Яковци, за да проправят път за обоза.
Сегашният язовир Йовковци освен с героичната си история се слави и с един много значим паметник на културата. Това е Камбуровият хан, по името на собственика Стоян Камбуров, участник във Велчовата завера. В него освен търговци са отсядали Васил Левски и Георги Раковски. Камбуровият хан е демонтиран от старопланинското село преди започването на строежа, запазен в оригиналния си вид и преместен в град Елена. Друг интересен обект е останал пия водите на язовира е Саянов мост над река Веселина, в землището на с. Яковци и създаден от ненадминатия майстор Колю Фичето.
Отправяме се на юг от Яковци зад рекичката, където има табела.
Около старите изоставени къщи се е образувала голяма гора и прилича на парк или кория.
Оградите на къщите стоят, но не и обитателите им.
Тази махала Махалници ще да е била голяма, защото има големи гробища точно тук.
Името на една местност в землището на Я̀ковци говори за това – Големия требеш. В землището на съседното селище Гърдевци за този процес свидетелстват няколко топонима –Трабежа, Байчин трабеж, Дядо Яков трабеж, Петров трабеж. Тр(а)ебèж/требèш/ е изчезнала дума, запазена благодарение на топонимите (местните названия), със значение ‘изтребена, изкоренена гора, за да се създаде ливада или нива‘. Произходът й се свързва със старобългарското трѣбнтн ‘требя‘.
Вероятно именно болярин е бил и основателят на Го̀рни Болѐрци –една от махаличките на Я̀ковци, прекръстена по неизвестни нам причини през 1951 г. на Билково. Махалата е строена на по-високо и непристъпно място над днешния язовир. Край брега на водоема като топоним е запазено и името Писараци – на изчезнала вече махала (изселена и потопена под водите на язовира). Край изчезналото селище има древни останки на римска вила и стражева кула. В близост до развалините е имало манастир, строен по времето на цар Иван Асен II. Обителта дори и през турско време е била просветен център. Тук от столетия са живеели начетени хора, които са обслужвали манастира, а оттам идва и името на махалата – Писараци. Преди построяването на яз. Йовковци най-прекият път през между Търново и Твърдица, отвъд Балкана, е минавал през Капиновския боаз (от тур. boğaz – проход) край днешното Я̀ковци и околните му махалици – Го̀рни Болѐрци, Писараци, Витевци (Витювци), Караджовци, Йовковци. По името на последната e именувано и изкуственото езеро на река Веселина. От краеведи знаем, че околните села са били освободени от някои данъци, но когато империята имала нужда, хората предоставяли добитък, провизии и др. Тоест тези селища са имали дервентджийски или подобен статут.
Я̀ковци е купно селище и следва да е по-ново от околните махали. То вероятно е образувано от слезли в ниските места наследници на горноболерци, търсещи по-плодородни ниви и добри пасища за добитъка си. Произходът на ойконима (селищно име) Я̀ковци се свързва с първия заселник на име Я̀ко или Я̀ков. Църквата „Свети Никола“ в Елена е изографисана от известните през онова време еленски зографи Давид и Яков, родом от махала Го̀рни Болѐрци, които завършили работата си през 1817-18 година. Оттук и предположението кой е основателят на днешното село Я̀ковци.
Селцето Бръчковци носи името на основателя си – Иван Бръчков, роден през 1755 година в днешна Хърватия. Там и до днес, един от най-важните острови носи идентичното име Брач. Иван Бръчков доживява до 110-годишна възраст. Умира в град Свищов и успява да отгледа и възпита голям и достоен български род. Неговите потомци в знак на уважение и дълбока признателност съграждат един от най-впечатляващите надгробни паметници в гробищния парк на град Свищов.
Мартинковци е друга махала в землището на Я̀ковци, закрита като населено място с Указ 57 на Президиума на Народното събрание от 28.01.1965 г. Там днес природата бавно връща върховенството си.
Махала Садина е закрита с Указ 1885 на Държавния съвет на НРБ от 31.08.1974 г.
Махала Попбобчевци се присъединява с Указ 92 на Президиум на Народното събрание от 28.02.1951 г. към селцето Драганосковци.
Една от по-значимите старини в землището на Я̀ковци е античната и средновековната крепост Градището, разположена върху местност във форма на подкова, образувана от река Веселина, точно там, където приема левия си приток Топля, в най-южната част на землището си. От всички страни височината е обградена от реката с изключение от изток и представлява естествено недостъпно място, удобно за укрепление. Формата на крепостта е елипсовидна с направление изток-запад. Отстои от нивото на реката на около 50 м височина. Зидовете й са разрушени до земята, на места дори личат под насип. Дебелината им е над 2 м. Главният вход е бил от изток, като пред него е бил издълбан изкуствен ров.
Статията завършва, откъдето и започна от читалището с името “ Съзнание“. Надявам се още повече къщи да се реставрират и запази спомена за тях. Източници: wekepedia, сайтът бгборба.ком, https://toponymio.wordpress.com/2015/11/30/yakovtsi_elena_toponymy/