13
0
Китното село Средногорово, което се намира в най-южната част на община Казанлък в полите на Средна Сърнена гора крие своите тайни. Селото със своите 222 – ма жители е второто най-малко по население в Казанлъшка община, но това не го прави по-малко от другите. Землището на село Средногорово е от най-големите със своите на 65 000 декара, обработваеми земи, поляни и смесени борови и широколистни гори. В селото има много трайни насаждения от маслодайна роза и най-сочните малини, които се намират от двата бряга на река „Гюрля“, която идва от язовир Копринка и в превод от турски означава. „Голямата“ река.
Старото име на селището до 1906 г. е „Къзъл агач дере“, което в превод значи „река с елхови дървета“. Това е било единственото чисто българско село по време на Османското робство в целия район. Населението се увеличава много бързо след 1878 г. както следва: 1878 г. – 619 жители, 1884 г. – 980, 1887 г. 1091, 1905 г. – 1359, 1926 г. – 1586, 1934 г. – 1613, 1946 г. – 1553, 1956 г. -1122, 1965 г. – 565, 1975 г. – 555, 1985 г.- 326, 1992 г. – 317, 2001 г. – 298 жители. През 1859 г. д-р Поайе, като минава през селото е записал 120 къщи, само български. През 1877 г. къщите са били 187 с население от 1041 жители. В землището на селото има общо 40 могили, като само три са разкопани. Има следи от селища в местностите Сърта и Трите могили. Най-старото селище е било в местността Биковец с легендарното име „Чардак кьой“. За най-стар род се смята – Попкини. Други родове са: Келешови, Гамолааар или Ганеви, Пантови, Начеви, Славовските, Маркови, Джобови, Демирджиеви, Кишите, Димчеви, Абрашеви, Шопови, Тихови, Станчеви или Станчоолар, Байрактарови, Абови, Бикови, Гяурите, Дремсизови, Фиткови, Парови, Фъртунови, Паунови, Пондеви и Кацарови. Училищната сграда е в двора на църквата и е от 1879 г. , но първото училище е от 1834 г. Църквата “ Св. Георги “ е от 1843 г. Читалището е основано под името „Занимание“ през 1881 г., а сега с името „Просвета“
Средногорово крие много тайни, които едва ли ще бъдат разкрити напълно. Поемаме по този път на север от язовир Синята река. Природата разкрива своята красота в пъстрота от смесени гори и поляни. Този път ни отвежда до едни загадъчни места, които ще ни потопят в някаква потайност. Пулсът ми се ускорява и сърцето започва да бие много силно, но не само от вълнение, а от това:
Поемаме наляво към Яйцето.
Това беше първата част на нашата обиколка в тайнственото Средногорово, което ни очаква с още по-интересни открития. Източници: „Топонимията на Казанлъшко“
