4
0
Село Ръжена се намира в южната част на Казанлъшката долина, на десния бряг на река Тунджа. В селото е имало средновековна каменна кула, която отдавна е съборена, но е запазен спомена за нея благодарение единствено на един позабравен казанлъшки художник, а именно от Ганю Койчев. Той е запечатал величието на тази средновековна кула в своето произведение, което ни напомня какво богатство сме имали в архитектурен план в едно средногорско селце. Ето и откъс публикуван във вестник „Казанлъшка искра“, VII, бр. 166 от 15.VI.1931г. – „Отдалече още се виждат да стърчат остатъци от някогашната „кула“. Високи две стени от грамадна четириетажна постройка на древен феодал, пропукани от времето, грозят да се съборят и да заринат в земята легендата на едно минало. Кулата прилича на самотните каменни албански къщи по острите чукари в долината на Шкумба, като ги превишава по изящество и размери. Същият тип е била и тази в Куленската махала. Със своите вътрешни стълби, кладенец всред избата, пещ, харемлици, чардаци и зловещи мазгали тя е била една малка крепост, готова в случай на нужда да издържи дълга обсада. Зидана е с обикновени камъни и грамадни дъбови греди из широките зидове. Високо под стряхата тънък фриз я опасва околовръст и ни говори за една по-късна епоха. До Освобождението тя е била съвършено здрава, но след завръщането си българите, които са се нуждаели тогава от строителен материал, за да струпат къщурки върху пепелищата на старите такива, покатерват се по кулата и почват да я събарят от покрива. Разкриват я така и я оставят на природните стихии, които ето вече петдесет и толкова години ръфат тялото й и са вече на път да я довършат. Мустафа дели капуджибаши, син на хаджи Юсеин от Козлуджа, се помни като неин господар. Имало ли е преди него друг и кой я е строил, не се знае. Царски повереник е бил той и зиме в Казанлък, а лете там, горе на чардака на кулата, е пиел люта ракия и гледал как три села му „миджия“ пространните чифлишки ниви женат. А цялото поле, от кулата до Тунджа и от Ашиклий, та дорде ти очи стигнат на изток, е било негово. Но с добро не се помни Дели капуджибашият. Времена на зулуми и безчинства е било тогава и малкото българи ръженци, живели тогава, лоши спомени на правнуци са оставили от него. Чак кога дошел Караферлият и поел от него чифлика, те си поотдъхнали. Как е минала и власт, и имот от единия в другия, не се знае; разправя, само, че Мехмед Караферли е бил съдебен чиновник в Търново, дошел по служба в Казанлък, харесва си мома от рода на Кьор Юсуф-аа, оженва се и остава да живее тук. От този брак му се раждат три деца – две момичета и едно момче, но момчето умира, а момичетата Адавие и Хидаети наследяват чифлика с кулата. Та сегашните владетели на чифлика са потомци на Караферлията, по женска линия, или са го купили от такива, защото имотът е вече разкъсан. Това се знае за кулата, а селото е било турско с неизбежните двадесетина къщи от българи – аргати, които са живеели на горния край на високото, където е сега църквата им. Долу в равното, при водата, разбира се, са били турските дворища. Сегашните му поселници са повечето мъглижани, дошли след бега. Селото е нараснало до 250 български и 70–80 турски къщи с кооперация, със собствена розоварна, с участъкова амбулатория, телеграфо-пощенска станци. Главното перо на бюджета им е общинската мелница, с 5 камъка, на река Тунджа, от енергията на която тъкмят да осветлят селото. Правят сондаж и за водоснабдяването му, ръководени от представител на бюрото по водите в Стара Загора. Изобщо ръженци бавно, но сигурно напредват, гледайки да догонят съседите си, а ако може, и някъде да ги изпреварят. Името на селото е дошло много естествено. В Ръжина ръж се само ражда. От ръжено брашно квас не става, затова турците пък са го наричали Амурсъз – Безквасово. Всеки случай и в турско време са били познати и двете му имена: и Ръжина, и Амурсъз. “ През 1676 г. селото е било записано Хамурсуз. Махалите в селото са: Мъглижка махала, Горна махала, Дерелийска махала, Долна махалаз Куленска махала и Каракачанска махала. Преди Освобождението болшинството от населението е било турско, но след това смесено, след като българи от балканските села се преселили в него. Българите били в 20 къщи, разположени „по високото“ . Повечето турски били до реката в ниското. Около 1859 г. – 300 турски къщи и 15 български. В 1930 г. две трети от населението е българско, а една трета-турско. Сега има 250 български къщи и 70- 80 турски. Българите в болшинство са с мъглижко потекло. Живеят и малко каракачани. Първото училище е от 1877 г., а читалището е основано през 1923 г. През Ръжена текат и рекичките Гьопче дере и Селска река, които извират от Сърнена гора. В землището на селото има 4 могили: Малева могила, която може да е и селищна могила, защото според някои автори е имало селище с името Малево, Кулата- стражница или конак, Джаферови ниви- следи от стари български гробища, следи от селище в Маале или Махле карши, Сийдарларе. Дойновата кория, където има следи от крепост. И на 4 километра югозападно е имало кале с малки зидове. В селото се тъкали трайни хасъри. През 1923 г. е основана кредитна кооперация „Сила“ В южния край на селото имало стара воденица, която вървяла само когато валяло дъжд. На изток от селото пък била построена новата модерна воденица с 5 камъка общинска с двойна турбина от 160 конски сили. 80 конски сили ще служат за мелницата, а другите 80 конски сили ще инсталират електрическо осветление за селата Ръжена, Кънчево и Тулово. На юг от селото има голяма общинска кория, която изсекли и събрали пари за постройката на мелницата. В землището на Ръжена се търси сребърна и медна руда, каквито са експлоатирани там в римско време. Населението на селото е в подем след Освобождението. 1884 г. – 830 жители, 1892 г.- 1022, 1900 г. -1161, 1905 г. – 1308, 1910 г. – 1337, 1926 г. – 1536, 1934 г. – 1583. Източници: Откъс за кулата в село Ръжена- Публикуван във в. „Казанлъшка искра“, VII, бр. 166 от 15.VI.1931 г.), Топонимията на Казанлъшко. Картината е притежание на Художествена галерия – Казанлък
