5
0
Залесяването в България датира още от първите години след приключване на Руско-турската война през 1878 г. То е започнало не по решение на централната власт, а като лична инициатива на някои от по-деятелните тогавашни лесничеи. Секторът за горите при Министерството на финансите е давал следните нареждания, отнасящи се до залесяването в България: “ Да се раздават на желаещите даром събраните по заповед горски семена (1880г.); – Да се опишат подлежащите на залесяване места (1881 г.); – Лесничеите да вземат живо участие в посяването на нови гори (1881 г.) Първият български лесничей, който започва залесяването на голи, пустеещи, стръмни и разядени планински места в страната е бил Никола Василев, родом от Ловеч. Той е и създателят на първия горски разсадник в България, чиято цел била да произведе посадъчен материал за залесяването в Ловеч през пролетта на на 1883 г. За тези свои залесявания Никола Василев не разполагал с абсолютно никакви кредити. Те били извършвани на доброволни начала и безплатно от жителите на селищата. Той свирел на гайда и обикалял селищата. След него един горски стражар водел кон, натоварен с два коша, пълни с фиданки. Свирил с гайдата на мегдана и около него се събирали селските дечурулига, а след тях моми, ергени и възрастни. На мегдана почвало хоро и Никола Василев поканвал всички да вземат от къщи по една мотика и лопата и да идат с него да залесяват. Така с веселба, шеги, закачки и смехове донесените фиданки били посаждани на местата, определени и посочени от лесничея. Така и по инициатива на Старозагорския митрополит Методий Кусевич през 1885 г. са започнати залесяванията на „Аязмото“ и на голите баири северно от Стара Загора. „Аязмото“ преди това било гол и сух баир, каквито са били всичките височини, които се издигат северно от Стара Загора. За да полива посажданите фиданки Методий Кусевич докарал на тоя безводен хълм и вода и оттам и наименованието „Аязмото “ (Свят извор). Поради честите порои и наводнения в Казанлъшко били изпратени от Франция да организират службата за укрепяването на пороищата и залесяването – френска горска администрация, която избра и изпрати в България най-достойните и най-подходящите за тая цел френски лесовъди. Чрез Народното събрание било решено с договор за три години да се повикат от Франция двама чужденци специалисти, за да организират слаужбата за укрепяването на пороищата и залесяването в България. За тази цел от френското правителство били представени за началник на службата Феликс Луи Мария Вожели, инспектор на водите и горите, и Жан Кристиян Ягершмидт, лесничей – за него пръв помощник. Съобразено препоръките още през 1904 г. преди установяването и организирането на службата Министерството на търговията и земеделието издало някои предварителни нареждания, необходими за нейното бъдещо правилно функциониране. 1) Да се образуват горски разсадници в землищата на селата Шипка, Енина, Гюсово и Мъглиж, в които да се добива посадъчен материал за предстоящите залесявания. 2) Ония общини в Казанлъшка околия, в чиито землища има стари дъбови кории като Тулово, Дъбово. Копринка, Търничени и други да съберат и докарат в казанлъшкото лесничейство дъбов жълъд за залесявяне. 3) Да се купят от странство и докарат в Казанлък фиданки, с които да започне залесяване още през есента на 1904 г. 4) Да се назначи деловодител на Бюрото за укрепявяне на пороищата и залесяването, който още през есента на 1904 г. да избере огради, нанесе на план и изоре местата, определени за горски разсадници, а също да посее върху пустеещите планински стръмнини в землищата на селата Шипка, Енина, Гюсово и Мъглиж докарания в казанлъшкото лесничейство дъбов жълъд. 5) Да се обяви конкурс на петима държавни стипендианти, които да бъдат изпратени да следват Горската академия в гр. Нанси, Франция. Разрастването на района и нуждите от повече посадъчен материал за залесяване наложи откриването на още няколко горски разсадници. Освен съществуващите в селата Шипка, Енина, Гюсово и Мъглиж допълнително бяха създадени такива в селата Ветрен, Поповци, гара Борущица и в местност „Садината“. Източник: „Одисеята на първите“ на Петър Манджуков, книга за залесяването в България.
