5
0
Тази статия посвещавам на Възрожденския град Елена и Великите еленчани, които са дали своя принос за развитието на България в духовенство, просвета, образование и култура!
Градът е известен от 1430 година с имената Стръмена и Еляна. През 18-ти и 19-ти век е занаятчийски, търговски и културен център. Градът и еленчани са играли важна роля през Възраждането на България. В почти всяко важно събитие оттогава има участие на еленчани, като Велчовата завера от 1835 г. и в Търновското въстание през 1862 г.
Паметникът на площада в града Елена разкрива на всеки гост на града мислите и думите на великите еленчани Стоян Михайловски, Иларион Макариополски, Иван Момчилов.
Град Елена е културния и просветителски център на България през Възраждането и днес. Запазени са в наши дни 147 паметници на културата, 7 от които са с национално значение: Родната къща на Иларион Макариополски;
Часовниковата кула;
Даскалоливницата;
Църквата „Свети Никола“;
Църквата храм „Успение на Пресвета Богородица“ с камбанарията;
Петте Разсуканови къщи;
Попниколовата къща;
Град Елена притежава над 6000 етнографски предмета на материалната култура, 780 творби на възрожденското и съвременното изкуство, много старопечатни книги.
Даскалоливницата е първото класно училище. Открито е в град Елена през 1843 година от просветителя Иван Момчилов. Като учител в Еленското класно училище през 1848 година Петко Славейков го нарича Даскалоливница – подобно на свещоливница, призвано да лее даскали. Според проучванията на работещите в историческия комплекс на града възпитаници на Даскалоливницата са били учители (даскали) в 66 града и 59 села от страната.
Това са част от необикновените къщи в град Елена, те носят своя дух и история. Къщите са строени след Освобождението, защото град Елена е била опожарена.
След започването на Руско-турската война градът е завзет без особена съпротива от руски кавалерийски части на 12 юли 1877 година. В началото на декември той става сцена на едно от кръвопролитните сражения на войната – османски части, настъпващи от изток в опит за достигане на обсадения Плевен, извършват пробив в руските отбранителни линии и на 4 декември превземат Елена. Населението на града успява да се евакуира с отстъпващите руски части. Османците не успяват да се възползват от успеха си и са спрени от руснаците. След падането на Плевен те започват отстъпление, като на 14 декември изоставят града и го подпалват.
Еленчани при завръщането си от „бягането“ спасили запаленото с барут жито, складирано в църквата, от което получили по крина за настъпващата зима. Скъпоценна реликва от църквата е нарисуваната по молба на еленчани икона от Станислав Доспевски на светите равноапостоли и славянобългарски учители Кирил и Методий през 1866 година, озаглавена „Просветители Българский“. Иконата престояла в храма 15 години и е подарена на народното училище, сега се съхранява в Даскалоливницата. Тя има дълбоко символично съдържание. Светите братя са с чашата за причастие и с евангелския призив се обръщат: „Пийте от нея, сия ест кров“. Силата е в Словото – причастие за българите, а над главите им грее слънце с десет лъча – символ на науката.
Снимките са от паметните плочи на къщите на тези просветители и възрожденци от град Елена, допринесли за своя град и България.
Паметникът на Петко Тодоров. Български писател (1879-1916), известен най-вече като автор на идилии и драми. Пише още и поезия. Автор е на драмите Зидари (1902), Първите (1907) и Змейова сватба (1910).
Паметникът на Стоян Михайловски.
Паметникът на Йеромонах Йосиф Брадати е роден около 1682-1683 година в град Елена. Произхожда от рода на Разсуканови. Един от най-видните книжовници на 18 век. Представител е на групата на дамаскинарите.
Паметникът на Джанюариъс Макгахан (1844 – 1878) е американски журналист, защитник на българската кауза. Идва в България за разследване на погромите по време на Априлското въстание. Дописките и репортажите му за зверствата на турския поробител и книгата му „Турските зверства в България” имат съществен принос за ускоряване избухването на Руско – турската война 1877-78г. Затова той получава голямата благодарност на българския народ и е наречен „освободител”. Включва се в Руско – турската война като кореспондент и отразява почти всички важни сражения и моменти в нея. Присъства на подписването на Сан Стефанския мирен договор.
Тук е бил Хилендарският метох. Метохът е бил част от Хилендарския манастир с независим статут. Духовно и просветно средище в Елена до началото на ХХ век.
Часовниковата кула е изградена е през 1812 година от неизвестен еленски майстор. В молитвеника на поп Христо Кършов е записано: „…Да знай куга се согради сахата сене 1812, чана укачи се на Енов денъ”. Самият часовников механизъм и камбаната са купени от Фейзи ага, търновски аянин, „за хаир”. Камбаната е изливана в Габрово, за което свидетелства надписът върху нея. Кулата е била основно ремонтирана през 1857 или 1858 година от известния еленски майстор Цончо Устабаши, укрепвана през 1953 година и напълно реставрирана 1987 година. Кулата се състои от три части, които са в хармонично съотношение. Долната каменна част е върху квадратна основа, висока 12,5 метра и се осветлява от тесни мазгали. Средната част е осемстенна призма с паянтови стени, измазани и варосани, покрити с медна ламарина. В нея се намира часовниковият механизъм. Най-горната част е отново с квадратна основа от съвсем лека дървена конструкция, открита от всички страни. Тук е окачена камбаната. Покривът е конусовиден, обшит с медна ламарина и завършва с шип с четири оловни топки.
Градът е имал 3 църкви. Първата е старата църква „Свети Никола“. Тя съществувала преди 16 век. В запазения от Дойно Граматик стар псалтир, „печатан във Венеция от Виченца, син на Божидар Вукович, войвода на Подгорица“ е записано: „Книгата се подарява на храма на църквата „Свети Никола“ в 1518 година от някой си Пера“. Още тогава храмът е книжовно хранилище – мост между Търновската книжовна школа и Елена. По предание се знае, че църквата е притежавала много стари ръкописни книги, писани на пергамент. Дори е имало специален свещеник, който е пазел книгите и ги раздавал за ползване. Храмът „Свети Никола“ бил единствен за еленските махали. Колибарите от тях извършвали религиозните обреди в своите черковища. Под вековен дъб се молели за дъжд и за берекет. Правили в деня на своите светии Свети Архангел, Свети Никола, Свети Илия богослужението. Стареят прикадявал сложената обща трапеза с тамян на счупена керемида вместо кадилница. Колибарите идвали в неделя да се черкуват в Еленската църква. Денят за черкуване ставал и пазарен ден. Така по-късно възникнали сборове-панаири, които ставали три пъти в годината и траели по три дни.
На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, църквата „Свети Никола“ била опожарена, а заедно с нея са изгорели и голяма част от книгите. Без разрешение еленчани се заемат да я възстановят. Изградили храма тайно, за 40 денонощия, като е вкопан в земята, за да не дразни поробителя. Обновена е в сегашния си вид през 1804 г. със средства на по-заможни граждани и труда на населението.
Външно църквата прави впечатление с крепостния си вид. Стените ѝ са каменни и дебели 1 метър, прозорчетата – с железни решетки, а това на олтара – като амбразура. Вратата е от дебели дъбови дъски, обковани с желязо и тежък, специално правен бравен механизъм. Покрита е с тежки каменни плочи. Църквата била осветена на Благовещение – 25 март 1805 година Каменен надпис, вграден вляво пред олтара, правен от „Дойно йерея“ разказва, че храмът е издигнат из основи, след като е бил изгорен от агарянски разбойници. Тежка е загубата от изгорелите пергаментни исторически ръкописи от книжовната съкровищница. Поп Дойно Граматик е отбелязал имената на 12 ктитори, между които Стоян Михалев, бащата на Иларион Макариополски. Днес в книгохранителницата е сбирка от 340 старопечатни книги. Църквата „Свети Никола“ е изографисана изцяло от известните през онова време еленски зографи Давид и Яков, родом от махала Болерци, които завършили работата си през 1817 – 1818 година. Стенописите имат изключителна стойност и са обявени за паметници на културата от национално значение. Тук се намират образите на светите Методий Моравски, Георги Софийски Нови, Сава Сръбски и образът на Свети Климент Охридски, който има високи художествени достойнства. С голяма художествена стойност са дървеният иконостас и владишкият трон в църквата.
Третата еленска светиня – храмът „Рождество на Пресвета Богородица“ има сродна съдба със старата църква „Свети Никола“ и е свързана с историческия път на града. Построен е параклис в 1812 година под ръководството на хаджи Йордан Брадата, на място подарено от хаджи Панайот и хаджи Димитър Разсуканов. И за него е донесено в Търново, че се строи тайно и без султански ферман. Подобно на хаджи Иван Кисьов и хаджи Йордан Брадата маскирал строежа за проверката, като наредил да поставят в параклиса ясли и вързал коне, за да изглежда на конюшня. Параклисът с изградените до него килии е служил в началото за девически манастир, в който по предание съпругата на хаджи Йордан Брадата след обесването му, постъпила монахиня. С иконата на хаджи Йордан Брадата донесена от Божи гроб са се клели съзаклятниците от Велчовата завера в храма на Плаковския манастир „Свети Илия“. Не издържали плетените стени на параклиса „Рождество на Пресвета Богородица“ на огнената стихия на 20 юли 1859 година и започнало строителство на нова църква, завършена в 1865 година Градил я младият тревненски майстор Кольо Петков, ученик на Кольо Фичето. На другата година към храма, в построените две стаи се открива девическо училище, което работи до 1894 година.
Източници: wekepedia, https://museum.elena.bg/clock_tower.html
