5
0
В тази статия ще разкрия историята на град Шипка от нейното създаване. Малко са хората, които може да знаят тези факти за създаването на това много старо чисто българско селище. Историята на Шипка остава малко загадъчна и има много хипотези за създаването на селището. Самото опожаряване на Шипка по време на Освободителната война белязва един труден момент, когато къщите са напълно опожарени и населението бяга, дори завинаги.
Чирпанлиевата къща е архитектурното бижу на Шипка. Къщата е била на поп Шиньо и неговите наследници.
Тези снимки на къщата сами говорят за онзи свободолюбив дух и заможност на старите шипкалии, които не са прекланяли глава пред никой.
Ето така започва историята на Шипка по спомените на шипченския опълченец Станьо Гунев Гъдев, който е бил и кмет на Шипка.
Според предание – Шипка била заселена преди повече от 300 години. Тоест след 1600 година. Според разказите на старите шипкалии в района на връх Свети Никола дошъл бей от султански род. Той основал своя чифлик с много гори и земи. И днес тази махала, където е бил чифликът се казва „Чифлика“. Около чифлика в началото имало български къщи само на ратаи от чифлика. В тези къщи ратаите живеели със своите семейства. Когато се разраснал чифликът, започнали да идват още работници със семействата си, които се заселили. Те заселили източната страна на река Мегдана. После с разрешение на бея се заселили и овчари и разни занаятчии.
Всички жители тогава са били на разположение на бея. Те са извършвали цялата полска работа, гледали са стадата с добитъка и се грижели за горите и косели ливадите. В замяна на това бея им осигурявал спокоен живот. Когато се заселили много хора около чифлика и станало селище, вече бил починал и бея. Къщите били около 150 – 200 и наследниците на бея решили да се приберат към Цариград, откъдето били родом. Те обявили, че ще продадат целия чифлик със земите и добитъка. Също така наследниците обещали, че ще направят султански ферман, който ще описва границите на чифлика и ще го дадат на новите собственици.
На изток неговите граници стигат до местността – Як кая. На север границите били до местностите – Терзи юклер или трите могили, Кокарджа бунар или филиповото кладенче, Узунджу алан или Стръмните поляна, Ап кари юз, Бузлуджа, Хаджидимитровите гробове, Ики йоз или един път под Бузлуджа, Бузлуджа яйлъс или поляната на Бузлуджа и Кахпе тепе или Курвина могила.
На запад границите стигали до местностите: Беим ташлар или Кара тепе, Брусовете или Черна могила, Тавук тепе или Кокошката, Демир капу или Маркови прегради край пътя на Узун укуш и Сар дър или жълтите камъни. Границата към югозапад: Яй карадша или Малуша, Курт кая или Вълчите камъни, Буюк дере или голяма Върховете, където се разделят пътищата за Дунавци, Шейново, Шипка Ясеново, Боаа юч или плоската могила над Шейново и Кас тарла – над Хаджидимитрово, откъдето се свързва с Ай кая.
Ферманът с тези местности, гори, ниви, ливади и целия чифлик бил написан около 1700 година. Според предание ферманът е бил подписан саморъчно от султана със златно мастило. И в знак на признателност в продължение на 100 години ежегодно шипкалии са изпращали 1 делегация, която е носила подаръци на наследниците на бея. Подаръците били товарени в една или няколко коли и съдържали сирене, масло и плодове.
Само няколко години слез заминаването на наследниците на бея в Цариград, започнали балканджиите от Етъра и Нова махала да се карат с шипкалии, за земите. Искали си земите от Курвина могила до жълтите камъни. Винаги делата са печелени от шипкалии, защото представяли фермана в който били описани.
Ферманът е бил пазен от шипченски първенец – чорбаджия, но след бегът и опожаряването на Шипка бил изгубен. През 1881 г. шипкалии водили спор за горите, защото границата минавала по билото на Стара планина и попаднали земите на шипченци в Габровско. Бил намерен препис на фермана и предаден отново на кметството, но неговата съдба не се знае повече.
