През Античността и Средновековието южното разклонение на пътя било пазено от три крепости, две от които се намирали в долната източна част на рида Габаревски балкан.
Първата от твърдините се нарича крепост Асарлъка от хисар – крепост и е разположена на ниския връх Калето /981 м./, а втората носи името Бейгир белеш Конски гръб и се издига в близост до потока Икишча дере. Третата крепост, която отбранявала все това западно „ясеновско“ разклонение на древния друм, е известна като Харманкая /Равна скала/ и е построена в долната част на заграждащият р. Лешница от изток едноименен рид Харманкая.
В наши дни извиващото по рида Габаревски балкан старо разклонение на Химитлийския проход носи множество имена, повечето от които са все неточни. В някои източници вървището е наречено Химитлийска пътека, което очевидно е невярно, тъй като то е само едно от трите й южни разклонения.
В съседното с. Скобелево пък смесват разклонението със съвсем друг проход, който извива на север от селището, твърдейки, че идващият откъм с. Ясеново друм се нарича Пътеката за Севлиево, а също и Демиркапия /Желязна врата/.
Източното от двете „ясеновски“ разклонения на Химитлийския проходсъщо се нарича най-често Химитлийска пътека /Ясенски проход/, което пак очевидно е неправилно, защото и то е само едно от трите южни разклонения на същия път. В литературата обаче, се е наложило нашироко мнението, че проходът има само едно южно разклонение и че то е именно това, водещо от с. Ясеново на североизток.
Освен Химитлийска пътека, местните наричат най-източното разклонение на прохода още и Топчийската пътека, заради преминаването през 1877 г. по него на руските войски и на техните топове /оръдия/ по време на Руско-турската освободителна война. От селото това разклонение се изкачва в споменатата североизточна посока по ридовете Тузлата /Солището/ и Къзалан /Момина поляна/, насочвайки се по тях към първенеца на Шипченска планина -връх Исполин /1523 м./.
В древносттатрасето на тази така наречена Топчийска пътека било пазено от две крепости, които се наричат Амзонов копак и Къзалан и които се издигат в разположените в долния край на рида Тузлатаедноименни местности. По време на турското робство за охраната на пътя в намиращата се на билото на планината местност Узана били построени и още две допълнителни дървени наблюдателни кули.
През Средновековието пътниците, преминаващи по източното разклонение,били обслужвани и от църква, разположена в долът Черковища, намиращ се приблизително по средата на изкачването към билото на планината.
Това беше малък откъс от историята на това красиво селце Ясеново, което ви разказах освен с думи, а и с тези прекрасни снимки. За край на статията ще ви запозная с имената на Ясеново през вековете. През 1676 г. е регистрирано с името Хамидлии сагър и Хамидлии кебир. Старото име на селото е Химитлии до 1951 г. , след това Ясен, а от 1966 г. Ясеново. ИЗТОЧНИЦИ: „Топонимията на Казанлъшко “ и блог на peltiko.