8
0
Това е статия за моя род, който е дал храбри Българи във войните за Национално Обединение на България. Цели четирима братя участват в тези войни. На снимката е моя прапрадядо Минчо Колев Устабашиев, роден през 1867 година в Нова Махала, а сега село Найденово. Жена му Мария е родила 5 деца Стефан през 1895 г., Димо през 1899 г., Иван- моя прадядо през 1904 г., Илия, Филип и Бяла. По-големите братя на дядо ми Стефан и Димо са били едри и снажни момци. Участвали в пехливански борби и свирели много хубаво на кърне. Стефан имал прякор Боримечката. За съжаление идва Първата Световна война и мобилизацията на мъжкото население започва. Във връзка с мобилизацията на армията на 10.09.1915 година, 55 -ти пехотен полк се формира в Хасково от кадъра на 10-ти пехотен Родопски и 30-ти пехотен Шейновски полкове. Редник Стефан Минчев Колев, набор 1915, от село Нова махала, Чирпанско, е преведен от 10-ти пехотен Родопски полк и на 11.09.1915 г. е зачислен на всякакъв вид доволствие в 7-ма рота. Обявен е списък на убитите, ранените и безследно изчезналите офицери и долни чинове в боевете със сърбите от 11 до 21 октомври 1915 година. В списъка е редник Стефан Минчев на длъжност „строеви“, убит на 12.10.1915 година само на 20 години. Роден е на 3 март 1895 година и убит на 12.10. 1915 година в село Кожел, Княжевско и там погребан.
По-големият с 5 години брат на прадядо ми, а именно Димо също участва във войната, но е убит не на фронта, а когато се е прибирал. Той е бил роден на 11.04.1899 година . За него нямам никаква информация все още, но и това ще разбера.
Прадядо ми е участвал във Втората Световна война и е бил стрелец във войскова част – пехота на 12 пехотен полк.
След тежки сражения са пленени много Български войници и няколко години прадядо ми е военнопленник във Франция. Връща се в родното си село Нова Махала, оставил три деца и жена години без никаква вест за себе си.
Иван Минчев Колев е вляво на снимката и свири на инструмента. Нищо не се знае колко години е бил в плен във Франция и какво е правил там. Бил е много скромен човек и не е говорил за войната. Занимавал се е със земеделие и дори е отглеждал маслодайна 🌹.
На тази невероятна картичка е лика на неговия по-малък брат Илия, който също е бил на фронта. Всички по-малки братя и сестра на прадядо ми напускат селото. Отиват в Казанлък и Стара Загора, а прадядо ми не оставя родовия корен и цял живот си живее в село Найденово. Бил е много уважаван в селото и на поклонението след, като почива има военни почести и гърмят с пушки в негова чест!
Браво Минчо много интересна статия за твоя род .