Троянският манастир от 16-ти век „Успение Богородично“

Read Time:6 Minute, 19 Second

Троянският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир на Българската православна църква, основан според някои около 16-ти век. А според други и преди това е имало там манастир от Второто Българско Царство.

Манастирът „Успение Богородично“ е трети по големина в България и е разположен живописно на брега на река Черни Осъм, в село Орешак до град Троян.

Манастирът е основан около 1600 година от игумен Калистрат, възможно и преди това. Преданието говори за монаси от Атон, които отиват във Влашко със светинята на манастира – чудотворната икона на Богородица Троеручица, която е копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (XIV век). Троянският манастир бързо се разраства. Много скоро са издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий от Ловеч, манастирът е разгромен от турска банда. Самият игумен е посечен.

През първата половина на XVIII век манастирът отново се разраства и замогва икономически. По това време в него започва да функционира и килийно училище, което след 1765 година, когато е поето от даскал Никола Върбанов, става все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществява първите по-големи строежи в манастира. Той издига някои нови сгради и стяга дървената църква, а в 1771 година изгражда и водоснабдяването му. Около 1780 година един друг сопотчанин – игуменът Пахомий организира изграждането на нова, вече каменна съборна църква.

В един манастирски летопис, съставен през 1835 година е отбелязано: „Начало битието на Троянската обител бе подир много години, откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в този край.“

В началото на XIX век манастирът е вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора са двуетажни и дори триетажни – нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл има жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради са построени от Паисий, който след 1785 година е игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит „Свети Николай Чудотворец“, източно от манастира. Един от следващите игумени – Партений издига в 1820 година нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинява, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той е хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца. На 4 декември 1830 година след продължителни постъпки от страна на клира Троянският манастир е признат за ставропигиален, пряко подчинен на Цариградската патриаршия.

В 1832 година Партений изгражда нов, втори скит „Свети Йоан Предтеча“, получил и името „Зелениковец“ от местността, където е издигнат. Още през същата година са събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Главни дарители са х. Петър Балюв от Троян, Спас Маринов, Стоян Чалъкоглу Бейликчи от Копривщица, х. Михаил от Тетевен и Пенчо Попович от Трявна. Султанският ферман за този градеж е издействан с помощта на Стоян Бейликчи едва през март 1835 година. Съборната църква е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от Пещера. Тя е осветена на 6 август 1835 г. от митрополит Иларион Търновски в чест на Успението на Пресвета Богородица. През 1847 – 1848 година тя е украсена със стенописи от Захарий Зограф, който оставя на северната вътрешна стена в църквата ктиторски портрети и своя автопортрет, както и композицията Колело на живота върху северната външна стена. В началото на ХХ век тя е прерисувана от казанлъшкия художник Петко Ганин. Строителството е върху терен, намиращ се на около двадесет метра северно от старата църква, в зоната на манастирското гробище. Затова в субструкцията на сградата, под олтарния тракт е оформено засводено костохранилище.

Пететажната манастирска кула със звънарница е дело на майстор Иван (Йонко) Стойнов Камбуров от Млечево (1866 г.). Съборените ѝ части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени от дърво във възрожденски стил.

Васил Левски основава тук частен революционен комитет. Манастирът не участва пряко в Априлското въстание, защото в него са настанени турски части. По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. монасите и околното население подпомагат отряда на генерал Павел Карцов при прехода на Балкана.

Троянският манастир има два подчинени скита – „Свети Никола“, който е основан 1785 г. и разположен на около 1 километър, югоизточно от манастира, на западния склон на връх Иван (1046 м)) и „Свети Йоан Предтеча“, основан през 1832 г., разположен на около 8 километра югоизточно от манастира, в местността Зелениковец.

Троянският манастир, освен като религиозно-просветно и бунтовно огнище, е известен и с развито си земеделие, животновъдство и особено овощарство и по-специално сливовата култура. Братята монаси произвеждали сливова ракия със завидно качество. През 1894 г. те участват с ракия – собствено производство, в Анверската изложба (Белгия) и са отличени с бронзов медал и диплом.

При избухването на Априлското въстание в манастира е разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са обсъждани революционните дела. По време на Руско-Турската освободителна война отец Макарий трансформира комплекса в лазарет за руските войници.

Друг архитектурен паметник в Троянския манастир е кулата – камбанария издигната през 1865 г. от майстор Иван от с. Млечево. С декоративно монументална живопис са били покрити стените отвън. Тук първият троянски зограф Печо хаджи Найденов изписва интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници през 1865 г.

Освен интересна архитектура и ценни стенописи, в музейната колекция на Троянския манастир могат да бъдат видени и много интересни и необичайни предмети на приложните изкуства и занаятите (сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от 19 в.) ценни книжовни паметници и дори пафти, подарени от Райна Княгиня. В манастира могат да бъдат посетени и стаята на Цар Борис III, както и троянска битова стая, съхранила атмосферата от преди 140 години.

Наред с традиционните сцени „Христос Вседържател“, „Деветте ангелски чина“, „Пророците“, „Евангелистите“, сцени на „Празниците“, „Чудесата Христови“ Захари помества на централно място – срещу олтара – образите на Св. св. Кирил и Методий, Св. Михаил Болгарин (нав. Михаил-воин от Патука) и софийските новомъченици Св. Георги нови – Софийски и Св. Никола Софийски. Наред с тях са изобразени няколко групови ктиторски портрета: на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им; на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майка им Теодора; на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им; многофигурен портрет на цялото монашеско братство (в олтара) и най-накрая – своя собствен автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей – в прозореца на северната стена.

Статията завършвам с тези две български азбуки, които са разположени в двора на Троянския манастир. Малко народи по света могат да се похвалят с това. Българите в България трябва да се гордеем с това постижение на нашите предци. Дори в най-тъмните години България е пазила духа, религията и писмеността си и оставаме като най-духовната страна в света! Да съградиш манастир с тези мащаби във време, когато са грабени, палени и унищожавани църкви и манастири на християните в България е огромно достижение, постигнато с много общи усилия и задружност. Троян остава център на запазената българщина и в днешни дни. Всеки докоснал се до Троянският Балкан ще усети духа на предците ни и всичко, което са ни завещали материално и духовно!

Източници: Wikipedia, visitroyan.