Приключението ни започва през лятото на 2020 г. в търсене на скален кит с дължина 25 метра и ширина до 5 метра. Досега за този скален кит почти не се знаеше, освен няколко статии в интернет, че се намира северно от Синята река в местността плочите. Село Средногорово е непознато за много хора, защото е скрито в полите на Средна Сърнена гора и е най- южно разположеното селище в община Казанлък. Селището е от най-старите в района и през него е минавал пътя от Южна за Северна България в миналото. Създадено е през 1719 г. в местността Церов дол, известно с името Чардак кьой, а после името се променя на Казъл агач дере и така чак до 1906 г. Районът на юг от Казанлък между Бузовград и Средногорово ми е любим и винаги откривам нови неща. Най – интересно е, че тук е имало големи тракийски селища за които не се знае нищо. За крепостта Бузово кале, която е на север от Синята река се знае, но за 5-те крепости на юг от Бузовград нищо не е проучвано и не се знае почти нищо. Тези пет крепости за които научих заобикалят местността Плочите, където се крият тайнствени светилища и неизвестно тракийско селище, което не е локилизирано. Ето и как започва нашето приключение.

Тръгваме на юг от Синята река и навлизаме в гората.
Спираме се до тези интересни скали, потънали в зеленина. Дали сме открили мястото се питаме, но продължаваме на на изток и навлизаме в гориста местност. След много път по различни пътеки най-накрая откриваме нещо интересно.

Това е началото на маркировка за екопътека, която се отклонява по път на север, който е осеян още от началото с интересни скали. Попадаме на нещо за което не сме и подозирали от двете страни на пътеката множество скали, които са обработвани и будят размисъл и възхищение.

Оставям на вас читателите за размисъл какво представляват тези камъни. А ето и това забелязваме, че самият път е като скала или плоча, откъдето идва и името на местноста Плочите.



„Местностите край село Средногорово крият мегалитни изображения, които са точна биологична класификация на китовете, оставени ни от траките. Това твърди писателят Георги Велев, който е посветил не малко от времето си, както и творчеството си, на разкриването на тайните послания, кодирани в произведенията на световни имена като Шекспир, Ботев и Достоевски. В последната си книга обаче, авторът е насочил вниманието си към разчитането на едно от най-древните художествени произведения – „Илиада“. Според него, това не е просто епос, а енциклопедия на древността, в която са кодирани знанията на древните цивилизации, като там, специално място е отделено на траките и техните познания. Именно траките, смята Георги Велев, са били сред най-просветените нации в древността. За съжаление обаче, тяхното познание е почти нацяло загубено за нас. В мъдростта си обаче предците ни са се погрижили то да бъде съхранено, макар и кодирано под формата на епос. Дали ние що го разберем и приемем е въпрос на бъдеще.
Именно работата по „Илиада“ обръща интересът на писателят и изследовател Георги Велев към древния народ населявал нашите земи – траките. След края на книгата си, той открива и мегалитите, които според него са свързани в цялостен комплекс с Вратата на Богинята на Слънцето край Бузовград и отново са дело на траките. А може би, един ден, именно разгаданата „Илиада“ ще ни помогнем да преоткрием траките и да разберем тяхното наследство, оставено по земите ни.“ – това е откъс от интервюто на автора преди представянето на книгата в Казанлък.


С тези снимки приключва и първата част на откритието ни в местността Плочите над синята река. Очаквайте продължение!