Днешното село Съединение в община Братя Даскалови в област Стара Загора е носило името Калфа до 1906 година. Землището на селото е 19,505 декара. Надморската височина е 308 метра. Историята на това малко селце е древна и местностите в селото пазят спомени за това далечно минало. В началото на 18-ти век според преданията на най-старите хора в селото е имало само 9 къщи. С идването на Освобождението е брояло около 30 къщи. Населението на селото бързо се увеличавало. През 1880 е имало 108 къщи с 340 души само Българи, а през 1884 вече 676 души Българи, 1887 година – 690 Българи и 32-ма турци, 1892 година – 106 къщи с 708 Българи. През 1900 вече 788 души, 1905 година – 806 души, 1910 година 828 души, 1934 година 1101 души, 1946 – 967 души, 1956 – 802 души, 1965 – 479 души, 1972 само 281 души. Днес населението на селото е 98 души.
Смята се, че селото е създадено преди 300 години около чифлика на Али паша. Запомнен от стари хора – кладенец пред старата църква Алибаше, наречен на Али паша. На мястото на тогавашния чифлик се заселил дядо Вълко и създава Вълковския род на селото. Минаващата през селото река разделя селото на две махали: Горна на източния бряг на реката, а Долна на западния бряг. В местността Голямо Перчомлии има зидове от стара крепост и охранителни съоръжения. В землището на селото се откриват останки от водопроводни тръби и битова керамика. Покрай реката могат да се видят и сега шлак и сгурия. В североизточната част на землището, близо до местността Латинските гробища е имало стар рудник, откъдето са вадили червени камъни. На много места в землището на селото се откриват останки от стари градежи, глинени съдове и водопроводни тръби.
Училището в селото е създадено през 1865 г. Църквата „Свети Иван Рилски“ е построена през 1873 година. В църквата се пази икона от зограф Московски от 1875 година. Според разказа на информатора Тодор Енев, той е открил надгробен камък с надпис Димитриус Засиус. Според тълкувания е, че този камък е принадлежал на саксонеца Димитър. Занаятчийските помощници са били калфи. По всяка вероятност това е било селото на калфите, тоест помощниците на майсторите рудари. Родовете от селото: Вълковски, Грудевски, Бахчовански, Мамарови, Обрешкови, Сакьови и Герджикови.