2
0
Казанлък през 70-те години преживява своя икономически подем. Това е най – добрият период за Казанлък с развитие на индустриализацията в града. Старият Казанлък променя коренно своя облик. Строят се много нови жилищни квартали. През 70, 80- те години се оформят двата крайни квартала , като съответно Западния – квартал Васил Левски и източния Жк. Изток. Западният квартал се оформя на север до казармения район, а на юг до големите фабрики и заводи за вълненотекстил, хавлии, прежди, конци и други изделия. Източният квартал се оформя на изток от реката, като е съсредоточен на високите части, където някога са били казанлъшките лозя. На тяхно място са построени големите панелни жилищни блокове. Имало е и квартал с къщи, като там е бил каракачанския квартал. Този квартал е бил на север от малкия пазар.
В централната част на града все още е можело да се видят големите къщи на розотърговците, които са търгували розово масло по света. В Чикаго, Париж, Лондон, Истанбул, Антверпен, Амстердам са продавали своите безценни богатства и така с годините са издигнали своите малки палати. Шипковата къща на центъра е във виенски стил, като си остава и днес с най-впечатляваща архитектура. Къщата на прадядо ми, която се намира и днес на кооперативния пазар е единствената оцеляла от всички къщи на пазара, като там е управлението на пазара.
Някои хора просто харесват града в който живеят, а други са влюбени в старите къщи и историята на града си и жадуват за всеки открит детайл от историята си и търсят парченце по парченце, докато сглобят пъзела от едно отминало време, но оставило своя белег в историята.
Това е пощата в Казанлък, която пази спомена за създателя на първия български химн „Велик е нашия войник“- Константин Попов. Тук е била бащината му къща, което може и днес да разберем от поставената паметна плоча точно зад дървото. Неговият баща Георги Попов е бил опълченец.
Само може да ме хване яд, че не съм бил свидетел на красотата на тези великолепни къщи. Дизайнът им, самата структура и разположение са били толкова детайлно избрани, а не като днешните, които се строят без никакъв вкус.
Това е къщата на Тодора Бакърджиева. За тези които, не знаят коя е ще кажа това: Първата и единствена Българка, която участва в ТРБЦК, като подпомага кореспонденцията между Левски и Ботев и пренася важни документи в косите си, които са били много дълги и черни и оттам идва и прякора и „Дългата коса“. Тя е и първата българска театрална актриса. Къщата се държеше до последно, но я събориха за един ден без причина и така сега там е просто една дупка. В двора имаше чешма, която според някои е била направена от Кольо Фичето и е била много стара.
Това трябва да е до Розариумът, защото се виждат огромните тополи. Неслучайно паркът е създаден имало е замисъл, а той е бил тези големи залесени тополи, да предпазват града от силните балкански ветрове. Това е било също и много красиво, като отдалече от километри са се извисявали тези тополи, но днес няма и спомен от това.
Това беше моята малка разходка из стария Казанлък, който впечатлява всеки, докоснал се до него с малките улички, красивите паркове като Стъргалото, Розариума, Тюлбето и други. Очаквайте продължение с още по-интересни снимки на любимите места на казанлъчани.
