5
0
Районът между устието на Ропотамо и нос Свети Димитър е заселен от дълбока древност. В статията ще разкрия археологическите проучвания и намерените артефакти.
Останките и следите от голямото многовековно пристанище, което се е намирало точно пред устието на река Ропотамо, сега се откриват по цялото протежение на мислената права от края на моста пред устието до края на скалите в морето. Те всъщност са най-вдадената част на нос Свети Димитър, и пазят морската акватория точно пред Ропотамо. В продължение на столетия тя е била, по думите на Ариан, „убежище за кораби” „хормос наусин” на старгоръцки. Анализът на дълбочините от трите страни на скалите, които сега стърчат над морската повърхност, ни довежда до извода, че в древността и пред Средновековието нос Свети Димитър се е врязвал в акваторията с около 400 м. повече, отколкото сега.
Името на небесния покровител – Свети Димитър сигурно е от по-късно и трябва да е следствие от обстоятелството, че тук през късното Средновековие се е намирало селото Свети Димитър, от което видимо са оцелели стените на един параклис в съседство със сегашния железен мост. През 17 – 18 век жителите на това село, нападани често от морските пирати, наричани „лази”, са били принудени да се преселят по-навътре в Странджа, както това са направили много от обитателите на крайбрежните селища. Вероятно на това явление се дължат множеството гръцки заемки в странджанския диалект.
В района се откриват вертикално забити дървени колове с диаметър средно от 0.20 до 0.40 метра. Те продължават да се разкриват и под пласта с черупки от мекотели, където вече започват да се откриват керамични фрагменти от ранната и средната бронзова епоха, датиращи от периода от 2 800 до първите столетия на второто хилядолетие пр. Хр.
Материкът е бил достигнат само в една малка част от единия изследван през 1989 г. квадрат. Там се е открил ъгълът на една къща от ранната бронзова епоха. Стените са оформени от по два реда дървени кола, разположени на разстояние 0.10 метра един от друг и между тях на места са открити подредени една върху друга дървени летви в правоъгълно напречно сечение. Тук е открит in situ (на място) само един малък фрагмент от подова глинена замазка и под нея малък дренаж от ситен речен чакъл и керамични фрагменти.
Остава да добавим, че в пласта от мидени черупки, точно над жилището от бронзовата епоха, са открити 19 антични керемиди (солени – плоски керемиди и калиптери – капаци) от същинската класическа епоха и от нейния по-късен период през първата половина на IV в. пр. Хр. В това малко проучено до материка пространство са открити 2 633 фрагмента от сивочерна, работена на ръка керамика като повечето от тях се отнасят към раннобронзовата и среднобронзовата епоха. Към раннобронзовата епоха се отнасят две кани с вертикални дръжки по-високи от устието. Едната е с полусферично тяло и равно отрязано устие, а другата има крушовидна форма на тялото. И двете са със заоблен ръб на устията. В ъгъла на частично разкритото помещение от жилището се откри долния камък на ръчна мелница с ладиевидна форма и силно загладена при работа вътрешна повърхност.
Това в далечината е нос „Свети Димитър“, където се е намирало средновековно селище.
Били са открити много кости и инструменти от кост. На дълбочина от 1 до 2 метра са били открити няколко дъна на тасоски амфори със столчета, които според класификацията на проф. Лазаров се отнасят към IV в. пр. Хр. Същият произход имат и двете цели тасоски амфори открити в близост до изследваните квадрати. Освен тях са открити три киликса (дълбоки чаши), покрити с лъскав черен фирнис (античен лак).
Най-ефектната находка е една „купичка с очи” от началото на VI в. пр. Хр., която се откри непокътната от хилядолетията. Тя е намерена в непосредствена близост до най-старите културни напластявания.
При разузнавателни обходи в акваторията на залива пред устието на Ропотамо са били открити три каменни котви и един оловен щок (напречник) от дървена корабна котва. Пред плитчините от най-вътрешната част от нос Свети Димитър, която сега е погълната от морето ръководителят на водолазите от първите експедиции – Панайот Каприев е открил една подводна пещера, но липсата на специално оборудване не е позволило, да се изследва нейната вътрешност, където вероятно могат да се очакват следи от древни обитатели.
Богатите находки и тяхната хронология ни подтикват да локализираме в залива пред устието на река Ропотамо емпорион на Аполония, който през античността се е наричал Херсонесос и се споменава в периплуса на Ариан като „убежище на кораби” (хормос наусин), отстоящо на 60 стадия южно от Аполония.
Това пристанище сигурно през определени периоди, особено през бронзовата епоха и през архаичния и ранно класическия период на античността, е играло съществена роля. То е получило името си от големия полуостров, който се простира от устието на Ропотамо до блатото Стамопуло. Самият полуостров, както е доказал Константин Господинов, в древността се е наричал „Херсоненос”. В почти всички заливчета, врязващи се в неговите брегове, са акостирали кораби. Ще споменем само стоянката в залива „Ватрухи”, „Ватерухи” – „Жабата”, югоизточно от устието на Ропотамо и северно от нос „Коракя” – „Гарван”, където са открити каменни котви, оловни щокове, късносредновековни и съвременни железни котви.
При подводните проучвания в залива пред устието на Ропотамо са се открили изключително много късноантични, ранносредновековни и късносредновековни амфори и съдове, а също така и глинени лули от епохата на турското владичество.
През Средновековието пристанището се е наричало, според портуланите и мореплавателните карти, „Ориоспотамо”, или „Оропотамо”. През 1737 г. в описанието на западния черноморски бряг от френския географ Жан Белен то е наречено „Падама” и там според него „спирали малки корабчета и товарели дърва за горене”, а вероятно и дървени въглища за столицата на империята Цариград. Интересно е споменаването у Белен на „Маслен нос” – най-вдадената в морето част от големия „Херсонесос”. Той използва турското название на носа „Зейтун бурни”, но добавя, че той е „заобиколен от подводни скали, които гърците наричат Сира”. Това означава, че дори до 1737 г. пътната римска станция, която в Певтингеровата карта е отбелязана под името „Тера”, изписвано на гръцки с буквата „Тета” се е запазило и през следващите векове. На старогръцки думата „тера”, сътоветно „тсира” , означава „дивеч” и можем да бъдем сигурни, че това име се е получило вследствие на голямото ловно богатство, с което се характеризира тази забележителна част от крайбрежна Странджа.
Тази научна статия с всичките открития на археолозите и учените стигаме до тази теза. Тук около устието на Ропотамо и на юг към нос Свети Димитър в далечината на снимката се е намирало предтракийско, тракийско и средновековно селище. Многото открити артефакти говорят сами за себе си, че мястото е било много важно за района. Тук от статията разбираме, че се е намирало най-старото пристанище в Черно море. Много малко е писано за този район, южно от Аркутино и северно от Приморско.
Това е плаж Аркутино, който остава от малкото на южното ни Черноморие все още незасегнати от масовото застрояване. Тук защитените дюни пазят върху себе си и защитените пясъчни лилии, които на много малко места вече може да се видят. Това е един райски плаж, райски залив и всичко около него пази тайнствени истории и чака някой да ги открие и запише. Благодарение на Проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ, който е описал тези открития ставаме свидетели на историята, която не знаем. Пожелавам на всеки да посети този район и да се запознава с историята на местата, които посещава и да ги пази за поколенията. С моя снимков материал от август тази година, направих вас читателите да се докоснете до райските кътчета на района. Надявам се някой ден, да се разкрие историята на нашата страна и да излязат наяве скритите неща с които може само да се гордеем и да се наричаме Българи! Източник : morskivestnik.com
