4
0
С днешната статия слагам края и на последното ми проучване за родовете на моите предци. Всичко досега написано за родовете на предците ми ще излезе в нова книга с името „Родови хроники“. Историята на този род е много интересна и носи известната фамилия Манджурови! Всички, които носят тази фамилия са от този род с родоначалник Мирчо Манджура от село Жерговец. Най- интересното в рода поне за мен с което се отличават от другите жители е маниера и вродената интелигентност на хора, слезли от Балкана. Това се вижда още в първите представители на рода след Освобождението. Най- яркият и известен представител на рода е Йовчо Манджуров. Той е създател на първото училище в град Николаево и неговия певчески хор. През 1929 г. в Николаево е създаден църковен хор от ученици с ръководител Йовчо Манджуров. През 1935 г. е създаден и ученически хор с ръководител Йовчо Манджуров. Йовчо купува много земя в Николаево и я предоставя за строежа на първото училище в бъдещия град. Бил е много интелигентен, начетен, любознателен и интересуващ се от историята на Николаево, което виждам от негови публикации във вестник „Искра“. Писал е немалко статии за историята на селищата, крепостите и е бил голям краевед. Моите интереси към история, краеведство и генеалогия виждам в неговата личност и тази на инж. Васил Марков, също от Манджуровия род. Познавах се с дъщерята на Йовчо Манджуров – Евдокия, както и с неговия внук и правнук с когото сме братовчеди. Йовчо Манджуров преди всичко е бил винаги стилно облечен с костюм и бомбе. Той е бил много висок над 2 метра. Това се забелязва и при всички други Манджурови в рода. Инженер Васил Марков Василев (Манджуров) е също пряк наследник на този род, който проучваше всичко, свързано с рода и неговите корени назад във времето.
Снимка по стъпките на Манджуровия род от книгата на инж. Васил Марков. Много мога да разказвам и за други представители от този Манджуров род, но фамилията сама говори за себе си. В превод от турски „миджур“, означава преселник или човек от друго място. Немалко са и местностите с този топоним „манджур“ в Гурковския Балкан.
Като прегледах родословното дърво, направено от инж. Васил Марков Василев и констатирах, че аз съм 6 пъти правнук на Мирчо Манджура от Жерговец. Неговият син е Стоян, а неговият внук Димитър, който е дядо на моя прапрадядо Димитър Американеца за когото писах, че е работил в Америка. Продължавам статията с информация за бита и живота на селяните от село Жерговец.
Село Жерговец се намира в Стара планина между Червените попове или Жълтопоп и Димовци. Селото е наричано с още едно име Тоянлъ. Сравнително ново е било селището, което доказва неговото създаване от преселници от унищоженото село Суходол в близост. В момента землището на селото се числи към село Димовци, което е и най-близкото до него. След Освобождението е имало 26 къщи в Жерговец. Към 1965 година селото няма никакви жители. Последните му жители се изселват към село Ветрен, заради безводието и трудния живот в гората и бедната почва. В село Ветрен има цяла махала, наричана Жерковската. Дори има и улица с името Жерковска, където живеят все още техните наследници. Населението по години на селището: 1900 г. -65, 1905 г. -69,1910 г. -78, 1926 г. – 98, 1934 г. – 114, 1946 г. – 111 и 1956 г. -110.
Друго интересно в селото е махалата, която се нарича Крушевата. Явно навремето е имало големи градини с круши.
Наименованията на местностите са с чисто български корен. Няма нито една местност с турски произход, което е голяма рядкост за района. 101 са местностите, които са запазени досега. Старинни образувания си личат като Дебелец, Меча стена, Тънки рът, Шумнати рът. Други по-интересни наименования са: Аврамовата чука, Азмака, Аладжовски трап, Баба Драгана, Бальов трап, Билото, Брега, Вълчата яма, Вълчи чукар, Върбана, Гаванките, Ганевата бахчия, Глушковото, Големия трап, Горни рът, Грамадата, Гъдиев дол, Гъдни дол, Гърдена ливада, Гьоля, Долния гюл, Драгиев кладенец, Дупелската чука, Дъбравата, Дългата рътлина, Дългите орници, Дядово Николово, Жерговската турла, Жерговски дол, Зърневото, Ключата, Ковачевото, Корийката, Крива река, Криви полугар, Кръста, Липито, Локвата, Люляката, Мацьов трап, Мечите, Мочура, Ненчов чукар, Ниерката, Ограднята, Плаза, Поляната, Прахачка, Припека, Пролетницата, Пътника, Русалката, Рътъ, Сапунската рътлина, Скока, Средока, Стените, Стефановото, Студения кладенец, Суха река, Тръна, Трънливата нива, Турлата, Тънката рътлина, Улея, Хармана, Чешмата, Чуката, Щраков копак и други.
Тук някога се е намирало Жерговец, което вече е изоставено и няма следа от селище и до скоро се е виждала последната 🏡. С тази статия увековечавам спомена за това селище, което е приютило навярно избягалите от унищоженото от турците селище Сух дол. Представям откъс от един от разказите на Чудомир: „Между Жерговец и Червените попове е било някога старото село Суходол. Гладни и голи били преселниците в Суходол и мъст към турците таели в душите си, та слизали долу в равнината около Тунджа да бастисват богатите турски чифлици. Пипват ги веднъж-дваж турците, докато най-после дигат откъм Запълня бясна орда и разсипват до основи селото. Като пилци се разбягват суходолчане, кой където намери. Тогава родът Марковци се поселва в Жерговец, болен Жельо заселва Дворище, дядо Димо Чобанът заселва Димовци, а един едър и юначен поп, прокуден някъде откъм Ново село, се настанява в сегашното Червени попове. Юнак човек бил тоя поп и голям хайдутяга. Навред славата му се носела по Балкана. На чер кон яздил Червеният поп и като хала препускал из просторната си енория, в която влизали тогава Бънзерите, Сливито, Дъскарите, Петровци и целият Кованлък. Службата си здраво гледал той, но и на пехливанлък нямало кой да му излезе насреща. Една заран слязъл долу в дола да се мие и за да се поразкърши, на излизане изнесъл един камък — чудесия. С два чифта биволи не можеш го поклати. „Когато бяхме малки, разправяше ми Стайно Налбантинът, криехме се зад него, като играехме на „жуменица“. Ей там до дувара му беше мястото. Преди две-три години го натрошиха и сега е в темеля на Момчиловата.“
На тази карта между Жълтопоп и Димовци се е простирало Жерговец. Само един автор е написал книга за Жерговец и то с името „Жерговски разкази“, а именно писателят Константин Колев. Купих си книжката и я прочетох и останах много учуден какъв живот е кипял в това малко селце и какви интересни жители е имало в селището. Самият автор е родом от село Нова Махала, откъдето също имало немалко преселници от Жерговец, но го посещавал редовно и написал в 154 страници своите къде тъжни, къде весели разкази. Сега ще представя откъс от един от разказите му с които, ще потопя и вас читателите в мислите и битието на жерговци. Разказът Миграция представя Балашов, който до последно остава в Жерговец и не го напуска до края, както правят всички други: „Старецът Балашов беше седнал на масата и заобиколен от жерговския народ, пушеше лула и размишляваше. Не беше от тия, които скъпят думите си, но не беше и от другите, гдето ги харчат бързо и евтино. Малцина се замисляха, че в това се крие частица от признатата му мъдрост. Другото у тоя човек идеше от времето и дедите, които живееха в кръвта му. – Ето как стоят работите …. – бавно рече мъдрият Балашов. – Това е, когато една държава се възмогне от индустрията…. Тогава бедният народ, най-вече селянията, се юрне подир машината, та да забогатее и той…. При подобно положение се получава миграция…… То е закон! Настъпи пауза. Щом нещо е закон, не може лесно да му се възразява, но Унгареца не изтрая и на свой ред попита: – Тая болест, като шарката ли е? Всеки ли я прекарва? – Как всеки?! – възпротиви се старецът Балашов. – Ако държавата от край до край е бедна, защо ще се търкаляш из нея? Трън да си – какво ще закачиш? Гдето да идеш – се тая! …..“
Източници: „Топономията на Казанлъшко“, „Жерговски разкази“, снимки от книгата на инж. Васил Марков – Родови схеми и откъс от разказ на Чудомир за Жерговец.
