Реших да направя тази статия, за да си спомним за Стария Казанлъкъ. Градът ни е наричан „Европейския кашмир“, „Европейския гюлестан“ и още много подобни наименования.
Цитат от книгата на Иван Събчев „Чешит парад“: „Говореха за родния си град — за Казанлък. Слушах ги прехласнат. Исках да им открия, че съм техен съгражданин, но нямах сили, а и не исках да смущавам хубавите им, но остарели и изчезнали вече спомени от миналото. Те говореха за стария, за еснафския Казанлък. За града на ароматните рози, потънал в зеленината на грамадните орехи, кестени, дрянове, бухлати чемшири. За града с малките криви и покрити с калдъръм улички. За местността „Кайнарджа“, с бистрите й леденостудени води, идващи от Бузлуджанските усои. За „Стъргалото“, където вечер казанлъчанки и казанлъчани си правили разходки, за фотографа и актьора Петър Арнаудов — Казанлъшкият Кръстьо Сарафов, за малкото читалище „Искра“, за любителската театрална трупа, в която се работело с голям жар и която давала навремето много представления. Говореха за пълноводната река Тунджа, за бистрите й като кристал води и сенчести брегове…Те говореха. Говореха. Спомените им се нижеха като зърна на стара кехлибарена броеница, а аз слушах и се радвах, като ги гледах с какво умиление приказваха за всичко това минало, което им беше тъй мило и свято. Бях се унесъл толкова много в техните спомени, че не усетих, кога съм останал сам на скамейката. Моите стари съграждани бяха изчезнали“.
Казанлък е град на културата! Наричан също град на художници, град на известни пистели, като Чудомир, център на Розовата долина.
Спомените на казанлъчани за красивия ни град са описани в много книги, издания. Казанлък е от малкото градове в България и може би единствен със седмичник, който не е спирал своето издаване, като вестник „Искра“ и списание “ Казанлък в миналото и днес“. В това списание ще бъде публикуван и моя доклад – „Питие- продавница Златенъ гроздъ“.
Мога с часове да разказвам и да описвам много неща от Стария Казанлъкъ, който е моя град. Така и писателя Константин Колев, казва това: „Казанлък е моя град на мечтите“.
Тези емблематични за всички казанлъчани къщи ще оставят спомена, дори вече да не красят града ни! Надявам се някой ден да издам албум и книга за моя град Казанлък.