Село Тулово се намира в Розовата долина в община Мъглиж. Това селище до преди Освобождението се е казвало Тиле, което го свързва с келтската столица – Тиле. Това е твърдение на Константин Иречек, което не е доказано досега. Многото могили северно от селото, които са над 20 го правят интересно за археолозите и се провеждат разкопки през 1904 – 1905 година.
Моето детство премина в това красиво село. Докоснах се до неговата уникална природа и многовековната Туловска кория, която е малка част от Старата Велика Българска гора – Магна Силва Булгарика. Там се намира и най-старото дърво „Царският дъб“, който е на възраст над 850 години и е над 25 метра височина. Тази кория е опасана с буйна растителност от дъб, бряст, воден габър, дрян и много други. В корията се намират и други интересни дървета като „летен дъб“, известен като „Змеят“ над 20 метра висок с обиколка 4.5 метра и възраст 300 години. „Приказен дъб“, който е висок над 20 метра с възраст 450 години. „Красавецът“ с височина 25 метра, над 300 години. Неописуемата красива кория, като райска градина е с невероятните 752 декара. Като съм ходил стотици пъти до нея да си наливаме вода от една чешмичка с вода от извор. Южно от корията се намира и най-плодородната земя в цялата Казанлъшка долина без никакво преувеличение. Черноземът се намира между корията и река Тунджа в местността Адата.
Още от малък съм обиколил всяко приказно местенце в землището на село Тулово. Първите ми спомени са и от този парк в село Тулово, който се намира на десния бряг на Мъглижката река, която минава през центъра на селото.
Историята на село Тулово е многовековна и буди интерес у всеки. Сега ще ви запозная накратко с нея.
В селските лозя, които са се намирали на един километър северно от селото в местността Мараш се намират все още следи от стари сгради, зидове, изградени от камък и хоросан с дебелина до 120 см. и големи глинени съдове- кюпове. Там по предание е било селище. Под името „Мараш“ е била отбелязана местността в старите военни карти, по които командващите руски освободителни войски са се ориентирали в района. На север от селото до реката, където сега се намира новопостроената сграда, чието първоначално предназначение било за дърводелска работилница, се намира местността „Курийката“, обрасла някога с големи дъбови и брястови дървета. На североизток са местностите „Доксана“, „Керена алчаг“, „Пазарски път“. На запад от селото са „Армутлука“, „Айкъръ чаир“, „Кьошкя“.
В местността „Кърк- дюлюм“ в южната част са открити стари запазени зидове от камък и хоросан. Пак там при оран са намерени върхове на железни копия и стрели, каменни сечива и украшения. Непосредствено до тази местност е „Хаджи кьой“, която днес е заета само от естествени ливади. Тук има останки от древно селище, което се намира в коритото на река Тунджа. Югоизточно от корията е местността „Орман бунар“ или горското кладенче. В района на местността има следи от старини, които говорят, че там е имало селище. Богата е на подпочвени води.
Най-интересната могила и с огромни размери е тази, която се е намирала на мястото на Автогарата.
Доклад на Христо Велков и Иван Стоянов за разкопките на Туловската могила през 1905 година. „Тая могила, най-голямата от всичките в долината стои уединено между селото и прочутата му от векове кория. Височината и е 13 метра, но по предания е била около 18 метра с диаметър 65 метра и кубическо съдържание около 14250 куб. метра, по вертикалния си разрез тя е куполовидна, а по хоризонтален – кръглеста. Разположена на ниско, равно място, съзидана от чист чернозем. Самата основа на могилата е утаен наносен пласт, който отива дълбоко надолу и показва, че тук е било дъно на блато или някой планински ручей, що е слизал през вековете от планината, за да се влее в Тунджа. При разкопките, които селяните са правили за свои нужди, напоследък били открити на северозападната страна на могилата важни исторически паметници, каквито са бронзовото гладиаторче и желязната колесница. Гробните ями са били четири и са открити множество скелети. Най-вероятно от сражение или война. В първата гробна яма е намерен скелет на мъж, тракиец, заемал важна обществена длъжност. Основание за това дава намерения железен сгъваем стол, който е бил доста украсен и други предмети и съдове. Във втората гробна яма са открити – сребърно вретено и прешлен за вретено, шест различни по форма стъклени балсамарии.
Глинени балсамарии, стъклено шише, стъклени игли за коса – два броя, сребърно огледало и бронзови амфори със сферични тела, цилиндрични шийки и канковано дъно. Били са с по две масивни дръжки, украсени със сложен растителен орнамент. Открити са и други бронзови предмети, като бронзова кофа, ойнохое и патрия. Най-интересното поне за мен е дървеното тоалетно сандъче. Външните му стени са били обвити в кожа, след което е поставена ключалка, металически обковки и апликации. Особен интерес будят бронзовите апликации, представляващи маски на вакханки. Сандъчето е било носено с помощта на бронзов шнур, прикачен на две халки. Във всички съдове се съдържат препарати за козметични цели, различни по състав. Препаратите са били използвани като пудра, течности за масажи, крем за лице, течности за коса, парфюм, грим за рисуване на очите и веждите. Това погребение с тези намерени вещи е било на знатна тракийка, което погребение се отнася за периода към края на 1-ви и началото на 2-ви век. В третата гробна яма са открити: бронзово умбо от щит, стъклени маниста в сферична форма – три броя бели, седем със синьо-зелен оттенък, шест броя сини и силно окислена желязна скоба.
В последната 4-та гробна яма са открити струпани на куп железни части от колесницата, а в срещуположния силно окислени бронзови украси от ярем. Колесницата е била поставена разглобена, а в единия край на ямата са били колелетата, а в другия кошът и яремът. Колесницата е била изгорена, а не заровена. В третата гробна яма са били изгорени конете, а в четвъртата колесницата. Мнението на археолозите за тази невероятна могила, която ни разкрива една цяла история на траките е следното: „Туловската могила е представлявала некропол на знатна тракийска фамилия, която е заемала видно място в икономическия и обществен живот в Тракия.
Землището на село Тулово се оказва, че е населявано непрекъснато в историята. Имало е много селища, открити са много важни за археологията и нашата Българска история артефакти. Разкрих една малка част само от историята на моето село.
В селото е имало старо училище още от 1856 година, църква „Свети Атанасий“ е построена през 1970 година на мястото на старата църква.
В Село Тулово е основано и едно от първите читалища в България – читалище „Заря“ през 1870 година.
Характерен и запазен само за село Тулово е празникът „Джамал“, който се изпълнявал в началото на годината.
В Тулово може би се намира и най-новото училище в цялата област. Направено преди едва 20 години до старото училище „Христо Смирненски“.
В Тулово е издигнат и уникален по своята визия паметник на загиналите и увековечили своя подвиг Българи! Всеки минаващ по главния път Мъглиж – Стара Загора може да го посети и разгледа в новата направена градинка.
Източници: „Тулово от древността до наши дни“.