Село Найденово в полите на Средна гора

Read Time:5 Minute, 42 Second

Историята на китното средногорско село Найденово е много богата. Като започнем от крепостта в местността „Люлякът“, латинските гробища, рудниците и златоносните реки, които минават през селото. Интересното е че, през селото минава не една, а две реки. Едната е Сазлийка, която според много учени и историци е златоносна, което е самата истина. Досега няма написана книга за селото, няма и информация за възникването на това селище. В тази статия ще разкрия всичко, което съм издирил няколко години свързано с Найденово, като старото му име е Нова Махала, а преди това Йени махле. Най-вероятно името идва от това, че българското селище е било на юг от селото в местността Кайряка, като постепенно Българите се заселват в турското селище, което е било от двете страни на реката. И така се образува нова махала или квартал с Българи в предимно населеното с турци селище вече с името Йени Махле.

Ученици пред училището след 1940 г. Първото училище в селото се е помещавало в малка стаичка в старата джамия.

Село Найденово се намира близо до общинския център, а именно в община Братя Даскалови, област Стара Загора! Селището до 1906 г. се е казвало „Йени махле“, а от 1906 г. до 1948 г. – Нова махала. Селото се намира на 25 км. северно от Чирпан в южните части на Сърнена гора. Селото граничи с Малко Дряново, Съединение, Голям дол, Долно ново село и Медово. На север от селото минава река Сарая, която идва от Съединение. Първото българско поселение в землището е било разположено на 1,5 км южно от сегашното местоположение на селото в местността Света София (Ста София) до местността Кайряка, на юг от която в местността Сакарлийската шума е било турското село Орфанлии. По- късно българското селище се преместило до турското село и станало негова махала – Ени махле. В местността Свети Никола, близо до връх Китка е имало манастир или църква. На северозапад от селото в местността Кърчанова кория по Синдиклийска река към Долно ново село са били Латинските гробища. Наричали са ги Горни. Долните са били към селото. Тези Латински гробища са католически гробища. И досега в селото живеят католици като – Лош Гьоргьовите. На запад от селото, под Кистямбула е намерен керамичен съд с монети. По пътя към Медово, в местността Мулловата чешма са намерени керамични фрагменти и сребърни монети. Останки от каменен градеж има в местността Градището. Там са открити стрели. В дясно от местността Чучура е местността Краставата черква, където по всяка вероятност е била католическата църква. Селото има четири махали, като най – напред е била заселена Източната. Църквата “ Св. Илия“ датира отпреди Освобождението. Училището е открито през 1874-1875 г. в църковния двор. След Освобождението се е помещавало в джамията. През 1886 г. е построена нова училищна сграда, която бива разрушена от Чирпанското земетресение. Съградена била отново през 1929 г. Според съхранените спомени на най-старите хора в селото е идвал Левски! В землището на селото има останки от тракийска крепост с името – „Градището“. Крепостта се намира на едноименния връх, на 1.9 километра североизточно по права линия от центъра на село Найденово. Разположена е на връх със стръмни склонове на север, изток и юг. Най – достъпна е от запад, където върха се свързва с останалата част от масива чрез седловина. Западно от крепостта се намира връх „Люляка“. Обекта е с елипсовидна форма с размери около 45 х 80 метра. Има визуален контакт с крепост „Лозарско кале“ при село Голям дол на юг и с крепост „Чона кале“ при село Долно ново село на северозапад. Най-вероятно е служила за охрана на локалния път който е минавал в подножието на върха. Стените са във формата на насип с височина 0.5 – 1 метър. Градени са месни камъни с кална спойка. Керамика не се намира.
Надморска височина: 527 m GPS координати: 42°23’22” С.Ш. и 25°16’47” И.Д Новомахленското училище е открито около 1874 г. -1875 г. До това време в селото е имало само двама учени, „грамотни“хора. Първи учител бил даскал Бончо, след него даскал Нейко, който бил шивач. Третият учител Милю Иванов имал връзки с дейци на освободителното движение. В училището се изучавали следните училищни дисциплини: свещена история, граматика и землеописание. Освободителната война прекъсва учебните занятия, а след 1878 година те отново се възстановяват ,но не вече в стаите при църквата, а в джамията. Джамията служила за нуждите на училището до 1881 година, когато се изгражда специална сграда от материала на разрушената джамия и старо училище, в двора на църквата. Новата сграда била на два етажа.
Главни учители били:
1917-1918 г.- Невена Стоянова
1918-1919 г.- Стефана Христова
1919-1921 г.- Иван Г. Алексиев
1921-1922 г.- Стефана Христова
1922-1923 г.- Стефан Тодоров
1923-1924 г.- Мария Щърбакова
1924-1928 г.- Стефан Петров
Училищната сграда , която до този момент се намира в черковния двор е много стара и вече неизползваема. Училището се премества в новопостроена сграда,намираща се в центъра на селото през 1926 година, която сграда е предвидена за сграда на община .
1928-1929 г.- Стефанка Ст . Петрова
Открива се първи прогимназиален клас
От 1 декември 1929 година учебните занятия се водят в нова училищна сграда, построена от фонд “Дипозе” ( Дирекция за пострадалите от земетресението )
1929-1935 г.- Вълчо Вълканов
1935-1938 г.- Иван Ангелов
1938-1940 г.- Вълчо Вълканов
През 1938 година за първи път народното основно училище се развива до степен на пълна прогимназия
1941-1945 г.- Стефан Петров
1945-1947 г.- Стоян Статков Пеев
1947-1950 г.- Димка Ат. Милева
1950-1951 г.- Иван Г. Желев
1951-1986 г.- Илия Колев Танев
От 1986 година до 1991 учебна година летописната книга не е водена
1992-1994 г.- Станка Иванова
1994-2002 г.- Таня Манева
2002-2005 г.- Стойка Делчева
2005-2007 г.- Иван Жеков
Поради трайна тенденция на намаляване броя на децата довела до невъзможност за формиране на паралелки в рамките на нормативно определения минимум от 15.09.2007 година ОУ “Васил Левски” в село Найденово се закрива.

Населението на селището по години: 1880 г. 117 къщи с 675 Българи и 150 турци, 1884г.- 746 Българи, 11 турци и 3 евреи, 1887 г.-774 Българи и 20 турци. 1892 г.- 817 Българи и 8 турци, 1900 г. 916 Българи и 19 турци. 1905 г.- 975 Българи и 4 цигани. 1910- 1011 Българи, 1934 г. – 1235 жители 1946 г. – 1204 жители 1956 г. – 933 жители. 1965 г. – 622 жители. 1972 г.- 476 жители.

Това е моя прапрадядо Минчо Колев Устабашиев, който е роден 1867 г. в село Нова Махала. Имал е 5 сина: Димо, Стефан, Филип, Илия и прадядо ми Иван. Прапрабаба ми Мария е стигнала заветните 105 години.