11
0
Ще ви разкажа историята на едно чисто българско село, което се намира в пределите на старопрестолния Велики Преслав в Шуменска област, а именно село Драгоево. Моята прабаба Стоянка Чивгънова е родом от село Драгоево. Тя идва в Казанлък, за да учи в най-престижното тогава в страната Казанлъшко Педагогическо училище.
В североизточния дял на Стара планина само на 4 километра от развалините на Велики Преслав се намира село Драгоево, известно с чисто българското си население още от заселването си. Има писмени данни за съществуването му през 16-ти век, като около 1550 година и с легендата, че е основано от дядо Драгой и синовете му, които спасили султанската хазна от разбойниците и получили за това привилегия да заселят селището. Селото е известно и с килийното си училище по времето, когато Паисий Хилендарски пише своята история Славянобългарска. Селото е сменяло няколко пъти местоположението си. Селяните са търсили закрилата на гъстите драгоевски гори. Освен това са търсили пряк път до най-близките селища, като Велики Преслав и селата отвъд планината, разположени в Герловската котловина.
През 1972 година е разкрита средновековна гробница в местността „Чомака“ на пътя от Драгоево за Велики Преслав, около която са намерени керамични плочки. По-късно е разкрита друга сграда с култов характер в югозападната част на землището на пътя между селото и Втората Българска столица! За периода от 1620-1624 година има запазени турски регистри, които показват, че селото е плащало 141 джизие хане – поголовен данък върху мъжете в едно домакинство. Интересни данни за селото има и от френския офицер от военно-инженерните войски, който е участвал в похода на Наполеон в Русия – Франсоа Даниел Томасен, описал пътя от Цариград до Букурещ. През 1814 година той разказва, че от билото на Чалъкавашкия, а сега Ришки проход до село Драгой се стига за два часа и че е голямо село. В подножието на висока планина и в началото на красива долина, а околностите са плодородни ниви и добре обработвани. Авторът отбелязва, че през последната война между Османската империя и Русия от 1806 – 1812 година, руснаците дошли до това село, което било крайния предел на проникването им. През 1827 година от Преслав за Драгоево преминал руският подофицер Веригин, който отбелязва, че в селото има 135 къщи. През селото минава и френския военнослужещ граф дьо Тромплен през 1828 година, който описвал пътя от Русе до Одрин, отбелязва Драгоево и Чалъкавашкия проход.
Две години по-късно, по същия път минава руски майор, който нарича Драгоево „Паметник на разрушението“, тъй като след изселването на цялото село, заедно с отстъпващите руски войски след руско-турската война от 1828-1829 година селото било разграбено и опожарено до основи от съседните турски села. Последното и много интересно описание ни е оставил руският журналист и писател Василий Немирович – Данченко, военен кореспондент по време на войната от 1877- 1878 година. В книгата си „Година на война“ в три тома са описани село Драгоево и Смядово. Той пише “ Драгоево и Смядово са изключително християнски села. Там през робството са били стопани Българите. Те са силни и красиви и много симпатични нравствено. Къщите им са на 2 етажа и прозорците им весело блестят с чистите си стъкла, а покривите им са покрити с керемиди и дялан камък. Подовете им са чисти, имат кревати от Виена и много възглавници“ Авторът дава данни и за това, че селяните искали да си построят каменно училище, за да ходят на училище и стари и млади. Когато говори за Драгоево авторът го охарактеризира, като богато село, а хората в него смели, силни и независими. Особено впечатление прави на пътешествениците, че се продава хубаво вино и ракия в село Драгоево.
От Михаилос Суцос има издаден един хрисовул с дата 19 юни 1792 година. Това е хрисовул за училището в село Драгойкьой, на пътя за Цариград, където има конак за големците и други държавни служители.
Това е портрет на прапрадядо ми от село Драгоево – Марин Стефанов Чивгънов. Той е един от основателите на първата земеделска кооперация в село Драгоево през 1905 година. Имал е собствена манифактура и кръчма. Жена му се казва Върба с която имат 4 деца – Стефан, Йордан, Мария и моята прабаба Стоянка. Прабаба ми идва да учи в Казанлъшкото Педагогическото училище, което е едно от най-престижните в България.
Драгоевчани участват активно във войната от 1828-1829 година. Те привеждат по тясна пътека през Драгоевската планина и Златар, руските войски и изскачат в гръб на 50 000 османска войска на Садразин паша. Пашата бяга бит и сразен само за два часа. Имало е три оръдия и 600 улеи под командването на капитан Васил. Тази саможертва принуждава селяните от Драгоево да напуснат родните си огнища и тръгват на север с Русите. Установяват се на компактни маси в Бабадагската област, най-северната част на Добруджа. Имало е писано прошение от жителите на Драгоево, Разград и съседните села до руския император. Искането им е било да имат право да се заселят и да имат право на земя в новите територии на руската империя, заселени с Българи. Прошението е подписано от представителите на няколко драгоевски родове – Стани Иванов, Деньо Шарбан, Петре Чивгъноглу от който род съм аз, Велчо Терзи, Стани Ямукоглу, Върбан Козак, Никола Коюмджу, Еню Коюв, Тодор Русюв, Михалчо Дочов и други.
След две, три години смели мъже се завръщат и макар, че намерили селото абсолютно разрушено, те решават да върнат и другите си съселяни. В селището се завръщат и се заселват в по – високите части към планината. През 1832 година решават да възстановят килийното училище. В училището идват ученици от Преслав, Златар, Смядово и Дивидядово. Към него се създава и училищна библиотека. Селото е дало много герои на България. Това са Васил Друмев, Панайот Волов, който също е от Чивгъновия род. Бащата на Волов Вичо Куков, придобил прякора Вола и така се образувала фамилия Волов. Друг известен българин с корени от селото и роднина е Тодор Колев. Кореняшките драгоевски родове са: “ Ахмакови, Валекови, Еланджови, Зайковци, Камбурови, Катреви, Куемджиеви, Лунгови, Маджарови, Маркишки, Папазови, Таралежкови, Томови, Урумови, Чивгънови, Яламови и Ямукови и други. Очаквайте продължение на историята. Източник: Книгата за село Драгоево на рода Ямукови, написана от Даринка Маркишка.
