6
0
Село Радино – старото му име е Гуглевци. Разположено в землището на село Енчовци в община Трявна. На самия път между Трявна и Плачковци! Гуглевци се намира се на югоизточен рид от връх Овчар с надморска височина 750 метра. През XII-XIII век се заселва овчар с гугла от Варненско. Прави хлевовище или кошара в Носеите. Неговите потомци са в Горната – Стубелска махала. Те създават и Кашенци. Заселниците от Долната махала са от Западните покрайнини, наричани презрително сърби. Двете общности дълго странят и се ненавиждат. Сродяват се чрез бракове. От Горната махала стават харбалии или дервентджии. Пазят планинските проходи. Такъв род са байрактарите – знаменосци. Родове: Калешкови, Кичуци, Къници, Палиши, Пашови, Сираци, Храненици и Червенаци от които съм аз! В една статия за балканджиите в Казанлъшко е написано това: „В Овощник са се преселили от рода Червенаците – Митю (прапрапрадядо ми) и Белчо Рачеви и Добри и Кою Иванови.“ Митю Рачев е бил кмет на село Овощник през 1895 г. -1896 година.
Писателят Чудомир е бил приятел с прапрадядо ми Рачо Ханджията и е ходил често в неговия хан. Къщата на Чудомир се намира северно на 50 метра по права линия от мястото на хана, който е просъществувал няколко години след 1944 година. Неслучайно е написал за родното селище на прапрадядо ми, а именно Гуглевци в цели три свои разказа: „Ревизия“, „Орлякът“ и „Три века преди Христа“. Откъс от разказа „Орлякът“ – „Гуглевци например двадесет години водят дело с долнопотуранци за паша на добитъка. Чергаровци от време на филоксерата още се мъкнат по съдилища с трънковци за вода, а пък голобърдчани, откак е започнало леточислението, са се хванали за гуша с каменячани за пустата му гора и… не ти е работа! Бре в окръжния съд, бре в апелативния, бре в касационния, и пак отначало в окръжния, апелативния и тъй нататък, та няма ни край, ни конец.“ Сега откъс от разказа“ Три века преди Христа“ – Оттатък пък е цар Иван Шишман. Тук му е само образът, а гробът му е на два часа път от града. В една могила е до Гуглевци. Казва се и сега „Шишманец“. Той има и други гробове на разни места, ама те не са верни… “ И последният трети разказ в който Чудомир пише за Гуглевци – „Ревизия“ започва така „Един непознат дребен човечец с тъмни очила и чанта под мишница пристигна една сутрин рано в граничното село Гуглевци, поогледа се насам-натам и се вмъкна в кръчмата.“.
Описание на хана на Рачо Ханджията- син на Митю Рачев. „Ханът на Рачо Митев беше разположен на централната улица на Казанлък на булевард „Александър Батенберг“, непосредствено от западната страна на моста на старата река. От моста по улицата бяха наредени един до друг, въжарски дюкян, коларожелезарница, кръчма, дърводелска работилница, грамадната порта на хана, бъчварница и накрая двуетажна къща. Рачо беше среден на ръст, с овално лице, украсено с дълги мустаци, жилетка и дебели панталони, бяха предпочитания от него тоалет, като се допълваше от нисък дънест калпак. Когато обслужваше кръчмата, препасваше дебела престилка на кръста си. Кръчмата на хана или както гласеше табелата, окачена над входната и врата Пивница „Грозд“, обхващаше голямо помещение, трите стени на което бяха опасани с дървени нарове. През деня те служеха за столове, а нощем за легла. Кръчмарски дъсчен тезгях, преграден със стъклена ограда, заемаше четвъртата стена. По тезгяха подредени десетки чаши, шишета бутилки с различни напитки. Ханът се посещаваше и в него отсядоха посетители от селата на изток от града и любители на пивкото домашно вино и вкусното ядене. А Рачо е майстор кулинар. Рачо вече ханджия от нищото правеше нещо. Такива вкусни ястия агнешко чеверме, хайдушки гювечи, пача в делва, плетени агнешки чревца, пълнени далачета, шкембе чорба, скара и какви ли не други вкусотии, че са си изядеш пръстите! Затова, освен приходящите клиенти на кръчмата са и многото работници на завод „Арсенал“. За разлика обаче от другите, те се хранят на вересия. За тях Рачо е сложил на маса, опряна до тезгях голям омазнен тефтер със завързан на него с връх химически молив. В този тефтер всеки сам вписва консумацията на листа с името му. Рачо не пуши. Ако го почерпят, за да не обиди тоя, който му предлага цигара взема я и я слага на ухото си. Не пие и ракия. Не пие даже и вода. Един Божи елексир, който признава и който пие с удоволствие с прекъсване само, когато спи е домашното вино, което сервира в хана и което сам си произвежда. Рачо е вярващ и почита всички празници. А собствения си имен ден – Арханеглов ден, не само че го почита, но и че го превръща в свое родово тържество. Два големи калайдисани медни бакъра, пълни до горе с курбан, приготвен от най-тлъсти овце, разнасят приятна миризма в кръчмата. Напевните слова на свещениците благославят курбана. След освещаването му започва гощавка на всички присъстващи. През целия този ден яденето и пиенето за тия, за които почетоха именика се сервира безплатно. До края на живота на Рачо, ханът посреща и изпраща посетители, но след смъртта му през 1944 г. просъществува само още 3 години.“
Много стара къща в Гуглевци, която е купена и реставрирана в своя блясък и балканджийски дух.
Карта на село Гуглевци в наши дни. Това е от малкото Тревненски села, което има немалко обработваема земя и според последното преброяване има 12 постоянни жители. Наблюдава се процес на завръщане на хората в селата, които са били напуснати преди повече от 100 години поради икономически и други причини.
