14
0
Статията, която подготвих е с цел да разкрие богатата история на Крън и района. От древни времена района около Крън до Казанлък е бил гъсто заселен. Това ще разкрия и потвърдя в статията с многото проучвания, които са показали, че древните селища в Крън и около него са много и остават тема табу в историята, която сме изучавали в училище.
Северозападно от Крън, вляво от стария път има голяма селищна могила. Местните я наричат – Плоската могила. Диаметърът и е бил по време на проучванията 100 метра и висока 6 метра. От преди 4 хилядолетия е била заселена. Открити са голямо количество фрагменти от дебелостенни глинени съдове от неолита. Намерени са един чук от еленов рог и каменна брадва.
На 150 метра северозападно от Плоската могила има по-малка селищна могила – Борсушката могила. В диаметър 50 метра и височина 1 метър. Счита се за по-стара от Плоската могила. При разкопаване на канал за водопровод на Крън през 1963 г. в частен двор е открита могила с разсечен старинен гроб. Намерени са глинена чашка и глинен прешлен. През Балканската война е разкопана друга могила от иманяри в местността Кисьова сая и е намерена стаичка, изградена отдолу от камъни и хоросан, а нагоре с тухли. Намерени са картунка и пергамент. Също е намерена голяма мраморна плоча. Всички които са копали са починали.
В северната част на могилата е разкрита голяма яма за съхраняване на зърнени храни от типа на тракийските от халщатската и латинската епоха. При разкриване на друга могила на 3 километра, северозападно от Крън е намерен античен кантарос от четвърти – трети век преди новата ера и амфора с бледорозов цвят. Намерена е колона с надпис, изписан чрез изчукване от монолитен варовиков къс. Надпис с имената на бог Аполон от братята Марк Аврелий Бибионе, римски конник и Марк Аврелий Мукиане. През 1951 г. в местността Бостанджийска кория при разкопаване на пръст за направа на кирпич са намерени много цели и фрагментирани мраморни оброчни плочки. Били са посветени на бог Аполон, познат тук като Аполон Зерденос. Очевидно наблизо е имало светилище. През 1972 г. е разкрито езическо култово място в местността Атемов орех. Преди години са намерени няколко фрагменти от мраморни оброчни плочки, посветени на Тракийски конник. През 1972 г. са намерени 56 цели и фрагментирани оброчни плочки. Повечето от тях на Херосът – конник, отиващ на лов. В селището в местността Атемов орех е разкрита една малка еднокорабна, едноабсидна раннохристиянска черква, конструктивно свързана със същия четириъгълен баптистерий и една вила рустика. Вила рустика имала 7 помещения, в успоредни редици, като 5 са в северната част и 2 в южната част.
В местността Гърдова могила през 1971 г. са намерени ломени камъни с различна големина. Открити са разрушени огнища. Открит е огромен питос. В местността Кованлъка е открита голяма раннохристиянска базилика. Стари хора разказват, че в местността Таш кюпрю е имало стар римски мост, който турците разрушили, за да използват камъните.
В старите крънски лозя, които се намирали на южния склон източно от крепостта са разкопани гробове на едри хора. Открити са кръгли мъниста, земеделски сечива и кръстчета. Открити са интересни находки като: орнаментирана бронзова гривна, бронзова гривна с кръст, 24 броя стъклени мъниста, намерени в един гроб. Открити са 2 халки от желязо, чрез изковаване, железен сърп и чук- брадва.
Крепостта, северно от Крън преди барите местните я наричат Калето. За мен си е Крънската крепост. Изкачвал съм я веднъж до самия връх, като не беше изобщо лесно. Теренът е много стръмен, каменист и хлъзгав. От западната и страна съм се катерил, където са се запазили много интересни скали като тези.
Аз ги наричам сфинксове, защото от близко само на това приличат. Отдалече изглеждат на други неща. Уцелих момента, когато слънце проникна в тези скали.
Крепостта е построена на най-високата част от хълма. 940 метра е висок хълмът и се открива уникална панорама към Енинския Балкан!
Крепостта от север и северозапад има отвесни скали, по 40-50 метра, а на изток, юг и югозапад е с дебели крепостни стени.
Източната и стена е висока. Широка е 1.90. Входът на крепостта е от север. Охранявана е от север с една многоъгълна кула, а от юг с друга правоъгълна.
Приземната част на крепостта е ползвана за водохранилище. Водата е идвала по глинени тръби от Сиврията. Южната крепостна стена е 1.50 висока. Разкрити са няколко сгради, като е разкрита цистерна за вода в следващите няколко снимки съм я заснел.
Разкрити са два пластта при разкопките: от византийския период от 5-7 век и средновековния 12-14 век. По време на Първото Българското царство няма следи да е използвана крепостта!
Използвана литература: Тодор Овчаров. Историческото минало на село Крън, Старозагорски окръг, според писмените извори и археологическите проучвания. – В: Трудове на великотърновския университет „Кирил и Методи”, т. XIV, кн. 3, 1976-1977, с. 181-216.
