Селищните могили в България са разположени в най-плодородните равнини. Хронологически селищните могили водят началото си от времето на неолитната революция в Анатолия. Тук още през 9 и 8 хилядолетие преди новата ера в периода на предкерамичния неолит, възникват подобни многослойни паметници. Общият брой на днес регистрираните селищни могили в България надхвърля 500. Само 10% от тях са в различна степен проучени и съдържат напластявания от каменно-медната епоха. Изследвани са само 9 селищни могили в България: Това са Азмашката могила край Стара Загора през периода 1960-1965 г. Друга известна селищна могила е Чаталка в село Яврово до Стара Загора през 1972-1973, Виница в Шуменско през 1966-1968 г. Селищната могила в село Голямо Делчево, Варненско е проучена през 1968-1970, в село Овчарово, Търговищко през 1970-1972 г., Поляница пак там през 1973-1975 г., Радинград в Разградско през 1978-1980 г. Селищната могила в Търговище е проучена през 1980-1981 и могилата – Големия остров край Дуранкулак. Тези селищни могили съдържат мощни енеолитни напластявания, които образуват базата на проучването на каменно-медната епоха в нашите земи.
Селищните могили в България от Каменно-медната епоха
Read Time:54 Second