4
0
Историята на селищата в община Мъглиж е много древна и буди интерес у всеки. Някои от селищата са разположени в гъстите гори на Стара планина, а други селища са разположени в равното подбалканско поле. Селищата са сменяли своите имена през вековната си история и това ще разгледаме в статията. Друга интересна подробност е как се е увеличавало населението в селищата от община Мъглиж в годините след Освобождението от 1884 г. до 1910 година. Китното селце Борущица в своята история е наричано и Боюкдере. Територията на землището е 44 964 декара. Населението през 1884 г. е 251 жители, 1887 г. – 266, 1892 г. – 223, 1900 г. – 147, 1905 г. – 137, а през 1910 г. има увеличение на 283 жители. Бънзарето и Държавен, които нямат постоянни жители са включени в землището на Борущица. Според последното преброяване жителите на Борущица са само 37. Следващото селище е Ветрен, което е едно от големите села в общината. В миналото е носило името Лаханлий. Има различни теории за произхода на името, но може би името идва от турската дума за зеле „Лахана“. Землището на село Ветрен е 30 731 декара. Населението през 1884 г. е 1070 жители, 1887 г. – 1188, 1892 г. – 1355, 1900 г. – 1655, 1905 г. – 1891, а през 1910 г. има увеличение на 2173 жители. Сега населението на селото е 980 жители. Следващото село е Дъбово. Това селище е сменяло няколко пъти своето място. От север е слизало надолу селището до днешното си място. Името му идва от гъстата дъбова гора, до която се заселили жителите му. Вече няма и спомен от тази гора, която е била част от великата българска гора – Magna silva bulgarika. Един от най-старите родове в селото е Манджуровия от който съм и аз. Основател на Манджуровия род е Мирчо Манджура. Той е бил роден през 1765 година в селото, но бяга от кърджалиите в село Жерговец и после отново се връща по покана на дъбовци в родното си село. Цитирам написаното за него от книгата за Червените попове, откъдето научаваме много интересни факти за моя прапрапрапрапрапрадядо. „Бил е природно интелигентен, единствения образован в селото и много умен. По покана от селото се е върнал в Дъбово, като най-кадърния, способен и образован човек, с познания в земеделието и животновъдството, за да помогне в управата на селото.“ Този откъс от книгата на Цветан Мирчев е красноречив за неговата личност, роден през 18-ти век! В родословното ми дърво той е първи и неговите наследници по мъжка линия са Стоян, Димитър, Боньо, Димитър Американеца и прадядо ми Боньо. Характерното за този род са многото образовани и интелигентни хора, като инж. Васил Марков Манджуров, Йовчо Манджуров – директора на Николаевското училище и създател на училищния хор, прапрадядо ми Димитър Американеца, а и много други, Манджурови известни лекари и учители в Стара Загора. Землището на село Дъбово е 66 680 декара, като това най-голямото землище след общинския център Мъглиж. Обработваемата земя в селото в много, но след Освобождението е имало недостиг и има преселения към Каблешково, Карнобатско и дори Ямболското село Дъбово според някои е създадено от нашите дъбовци. Жителите на махалите Поповци, Върбанца, Жерговец и Дъскарито слизат основно в Дъбово. Населението през 1884 г. е 1520 жители, 1887 г. – 1583, 1892 г. – 1426, 1900 г. – 1474, 1905 г. – 1638, а през 1910 г. има увеличение на 2198 жители. Сега населението на селото е 980 жители. Следващото интересно и почти неизвестно за нашето поколение е Дъскарито. То е изчезнало след Освобождението. Намирало се е над махала Торбаляците и според някои е най – старото селище в района. Чумната епидемия се е появила точно там и жителите му се разбягали и създали Радунци – Радунският род, Върбанца, явно Върбанските, Ралевци- Ралевските. Бумбаловият род е най-големият от Дъскарито. Следващото селище е Зимница. Наричало се е Къшлата. Там са прибирали зимно време добитъка и оттам идва името от къшли. То е от малките селца в равното поле и няма данни за него след Освобождението. Заселено е само с балканджии. Родове от Торбаляците слизат, които са гледали животни нависоко в Балкана. Землището на селото е само 14 123, но за сметка на това е с много плодородна земя и е подходяща за отглеждане на зеленчуци, защото се намира до Тунджа. Сегашното население на селото е 731 души. Следващото селище е Мъглиж. Селището има много богата история, ако погледнем само старите имена на селища с български корен в землището на Мъглиж. Горненски и Долненски град пазят спомена за величието на средновековния Мъглиж, който е описан от Емануил Фил през 15-ти век. Със своите 79 923 декара Мъглиж е с най-голямото землище не само в Мъглижка, а и съседната Казанлъшка община. Това не е случаен факт, което може да се разглежда, като много старо поселение с обработваеми земи и гори. Населението през 1884 г. е 3072 жители, 1887 г. – 3301, 1892 г. – 3372, 1900 г. – 3816, 1905 г. – 4032, а през 1910 г. има увеличение на 4098 жители. Сега населението на града е с 3058 жители.
Радунци е селището с най-чист въздух в България. Неслучайно е избрано мястото за белодробна болница. Самият цар Борис трети дарява безвъзмездно стотици декари гори, за да се създаде тази единствена на балканите белодробна болница. В момента живеят постоянно 13 човека в Радунци. Следващото селище е село Сливито. То е вилно селище с много вили и къщи. Наричано е също Ирикли дере. Землището на селището е 25 312 декара. Населението през 1884 г. е 373 жители, 1887 г. – 395, 1892 г. – 334, 1900 г. – 331, 1905 г. – 332, а през 1910 г. – 261 жители. Сега населението е 27 души. Следващото селище е село Селце. За разлика от другите селище Селце никога не е сменяло името си. Вилно селище с много къщи за гости и атракциони. Землището на Селце е 59 730 декара.Населението през 1884 г. е 315 жители, 1887 г. – 333, 1892 г. – 242, 1900 г. – 301, 1905 г. – 345, а през 1910 г. – 349 жители. Сега има едва 9 жители. Следващото селище има интересна история, наричано още столицата на Келтите – Тиле, самото Тулово. С една от най-плодородните земи, селище което е било турско чифлик. Открити са много могили в землището на селото, както и тракийска колесница с погребана принцеса и тоалетните и принадлежности. Землището на селото е 14 215 декара. Населението през 1884 г. е 589 жители, 1887 г. – 692, 1892 г. – 764, 1900 г. – 762, 1905 г. – 847, а през 1910 г. – 1019 жители. Сега населението е 1341 души. Торбаляците е махала над село Сливито и влиза в нейното землище. Името на селището идва от жителите, които навремето ходили с тояга и торбичка на гръб. Това според някои е свързано с богомилите, които ходили така. Сега махалата съществува с няколко къщи. Следващото село е Шаново, което се е казвало Орехово и Козлуджа. В землището на селото има вековни дървета, като много стари дъбове. То е едно малко, спретнато и чисто селце. Землището на селото е с 29 719 декара.То е с най-малко население от полските селища. Сегашното население е едва с 395 души. Следващото селище е село Юлиево. Казвало се Софуларе. Землището на селото е 12 002 декара. Населението през 1884 г. е 962 жители, 1887 г. – 933, 1892 г. – 960, 1900 г. – 1102, 1905 г. – 1139, а през 1910 г. – 1216 жители. Сега населението на селището е 543 души. Следващото селище е село Ягода. Старите му имена са Чанакчии и Горни Паничерево. Известната баня с минерална вода, която беше реставрирана тази година се намира в селото. Тя е архитектурно дело на арх. Христо Димов, който е чешки възпитаник. Селото е голямо. Землището на селото е 17 485 декара.Населението през 1884 г. е 434 жители, 1887 г. – 507, 1892 г. – 559, 1900 г. – 690, 1905 г. – 679, а през 1910 г. – 790 жители. Сега населението е 1687 жители, най- много след общинския център. Повечето от жителите работят в Италия и Гърция като добри градинари. И статията завършваме със село Яворовец, а преди е носило имената Поповци и Долап махле. Историята на това селище е много интересна. Имало е голямо селище, чиито жители са пазили проходите и не са облгани с данъци. Било е разрушено от турците до основи. Населението през 1884 г. е 189 жители, 1887 г. – 149, 1892 г. – 101, 1900 г. – 87, 1905 г. – 85, а през 1910 г. – 34 жители. Сега има едва 7 жители.
Източник: Списък на населените места в България.
