10
0
Нашето приключение започна на 15.08.2022 година, северно от град Приморско. Първата ни цел за посещение с културен туризъм беше това непознато досега за всички светилище в началото на природен парк Ропотамо, точно преди бариерите. Самото намиране на пътеката за светилището не стана лесно. Трябваше да се ориентираме веднага по маркировката в синьо, която започваше в самата гората. Отивахме на едно загадъчно и мистично място, което е напоследък посещавано и то само от определени екскурзоводи. По пътя за Ехото не видяхме никой, но навлизахме сериозно в гъста гора, която се разгърна и навлязохме в скален комплекс, където не виждаш друго освен обработвани скали. Интересното в началото бяха облите камъни, като яйца, които същите съм виждал и в село Средногорово в община Казанлък.
Както виждате съвсем наблизо се намират Лъвската глава и Вълчановото кале, за които имаше преди Светилище Ехото също табели.
Тези скални масиви са огромни и наредени неслучайно. Скалният комплекс имаше размери на поне 4 етажна кооперация.
От този обработен камък започва скалния комплекс от стотици мегалити сред дъбовата гора, която е обитавана от много диви прасета.
Отклонявам се леко от пътеката, която виждам е маркирана със зелено по дърветата. Това в първия момент ми се стори на останки от крепостна стена, но е нещо по – грандиозно и нямах време да разгледам.
Това е и първото яйце. Чел съм, че означава началото, раждането на нещо ново.
Съвсем близо и друго яйце се открива сред гората.
Маркирането дърво по което се връщам към пътеката, защото се отклоних много.
Натъквам се на много дълъг камък с абсолютно права форма.
Големите камъни започват да се показват, колкото повече се доближавам до самото светилище.
Виждат се нарязани на две камъни, които са струпани.
Отклонявам се отново от пътеката и се озовавам пред нещо величествено.
Това за мен си е тронът на жреца.
Скалата е огромна и нарязана с много дупки.
Дали някога ще разберем кои са създателите на тези обработени камъни или по – известни, като мегалитната цивилизация. Траките са ги използвали по предназначение за своите ритуали и церемонии. Племената, които са населявали според Херодот района при похода на цар Дарий са скирмиани.
Това е и най-интересната скала точно преди светилището в самото подножие. Прилича отдалеч на лице.
Оттук нагоре започват тераси от отделни блокове.
Малко по-малко се изкачвам и към върха.
Тази скали са много интересни, като сглобени камъни от три части.
Така са забити тези огромни скали, че да се минава между тях само от човек. Явно това е и идеята. Такава скала има на Бегликташ.
Според някои тези скали са се оформили, като е изригнал вулкан преди милиони години. За мен това не е така, но ще разберем истината, като се направят проучвания на този скален комплекс някога.
Усетих, както и на други такива мегалитни комплекси силна енергия. Усилване на пулса, не от изкачването, а от силата на самото енергийно поле.
Големи колони камъни в правя линия с леко разстояние между тях по което може да се премине.
Според някои има три пещери между тези скали. Това е напълно възможно.
Това е най-интересният процеп.
Започват да изникват уникални мегалити, точно преди върха.
Тази скала има интересна форма.
Летящият камък!
Камъни като менхири.
Това е типичния мегалит през който минава лъча на слънцето.
Тук се намираме между две отвесни скали и един камък между тях.
Този типично издълбан камък е вече надолу след светилището, където се виждат и мрежи. Теди мрежи са паднали, но са сравнително нови, вероятно сложени заради прасетата, които са много и видяхме пресни следи от тях.
Тези оформени камъни са много загадъчни и отдалечени от светилището.
И нашия край на пътеписа с многото снимков материал приключи. До следващото светилище!
