4
0
Розопроизводството в България е с вековни традиции. Прославило България по цял свят, остава водещ сектор в Розовата долина. Както в миналото и днес тази райска благодат се отглежда основно в три области: Пазарджишка, като основен център Брацигово, Пещера и Стрелча. В Пловдивска област са: Карлово, Сопот, Хисаря и Брезово. И разбира се основният район с маслодайна роза е в Старозагорска област, където климатът е най – благоприятен. Това са Казанлък, Павел Баня, Мъглиж, Гурково, Николаево и Братя Даскалови.
В тази статия ще представя данни и много цифри за розопроизводството през 30- те години на 20- ти век, по време на Царство България, когато розите са били най-много и след този момент нататък започват да намаляват.
През 1936 г. в цялата страна е имало засадена с рози площ от 59,157 декара. В сравнение с предишните 5-6 години, площта на розовите градини е намаляла съ 7000-8000 декара, което се е дължало на намалелия приход от розите и на замяната на розите с други по-доходоносни култури.
Роза Алба, която е била характерна за по-слабите земи в средногорската част на Розовата долина, като например село Средногорово, където е имало стотици декари с нея.
От насажденията с бялата роза се произвеждат розови води и есенции.
В пловдивска област са се отглеждали 39,321 декара, които са били главно в Карловска околия – 29,914 и Пловдивска селска околия – 8,304 декара. След тях идва Панагюрище с 817 и Пещера – с 283 декара.
Съседната на нея Старозагорска област е имала 19,831 декара с розови градини, главно около Казанлък с 12,307 декара, като в Чирпан – 4,824 декара, Нова Загора – 1,359 декара, като днес Нова Загора се намира в област Сливен.
Когато се говори за Розовата долина, разбират се обикновено розовите градини в Карловско и Казанлъшко, където те са най-много и най- обширни.
През същата 1938 година, са добити 6,409,800 кг. розов цвят, което прави средно по 111 кг. от един декар. Добитата сума от продажбата на розовия цвят на розоварните достига 23,487,186 лв., което средно се пада по 3.66 лева за един килограм цвят в това дава доход от 406 лева на декар розова градина. Този доход за предните години е бил сравнително по-голям за 1934 година по 4.90 лв. за килограм розов цвят и по 545 лева доход от декар за 1933 г. по 788 лева доход от декар.
Намаляването на дохода от розовите градини през последните години след 1930 г. е главната причина за замяната на тази прославена наша култура с други култури, които също така виреят добре на тази почва и са много по-доходни за населението, което ги отглежда.
През 1938 г. са били изнесени 1864 кг. розово масло на стойност 46,079,000 лева. През следната 1937 година е бил направен по-голям износ и по количество и по стойност 2,179 кг. за 54,255,000 лева.
Тази последната година е рекордна за годините от 1932 г. насам по добитата от износа на розово масло стойност.
Износът е направен за следните държави:
Англия 432 кг. за 10,833,000 лв.
Белгия 1 кг. за 28,000 лв.
Германия 278 кг. за 7,844,000 лв.
Египет 3 кг. за 76,000 лв.
Италия 2 кг. за 56,000 лв.
Полша 6 кг. за 135,000 лв.
С.А.Щ. 267 кг. за 6,564,000 лв.
Унгария 2 кг. за 51,000 лв.
Франция 973 кг. за 23,350,000 лв.
Холандия 31 кг. за 788,000 лв.
Чехословакия за 12,000 лв.
Швейцария 179 кг. за 4,426,000 лв.
Швеция 2 кг. за 40,000 лв.
Югославия за 12,000 лв.
И други в държави с по-малки количества общо за 40,000 лв.
Източник: Вестник „Казанлъшка Искра“ от 1938 г.
