4
0
Първият човек, който залеси свой частен имот с горски видове фиданки в Казанлъшко, беше Цони Рабошев от село Горно Гюсово. Преди няколко години той беше купил нива от 30 декара за 150 лева – по 5 лева декара. Вярно е, че я беше купил евтино, но още по-вярно е, че тя не раждаше нищо. В нея ръжта поникваше рядко, оставаше ниска, с къси и тънки класчета. Картофите се израждаха, а oфасулът изгаряше. Ако и дълбока, почвата на тая нива се състоеше от чист чакъл, примесен с пясък. Тя поглъщаше труд и семена, без да даде в замяна нещо на стопанина си.
През есента на 1913 г. предстоеше залесяването на общинските празни и голи места около тая нива. Аз дадох на Цоню Рабошев идеята да посади в нея фиданки от бял бор. Той се съгласи и с него установихме следното: когато секционните работници залесяват празните места около неговата нива, заедно с общинските места ще залесят и нея, той ще плати на работниците за времето, което ще употребят за нейното залесяване, фиданките ще му бъдат дадени безплатно от Гюсовския горски разсадник.
Нивата биде залесена. Цони Рабошев плати на работниците 180 лева, ако не ме лъже паметта. Прихванаха се около 90% от посадените фиданки, които още през пролетта на 1914 г. бидоха попълнени. Понеже нивата попадаше в строго охранявания периметър на службата, там не влизаше добитък, така че новосъздадената частна борово гора можа да расте и се развива на спокойствие.
Поради своя прохладен климат село Горно Гюсово лятно време се посещава от курортисти – казанлъчани. Някои от тях, видели тая частна млада борова култура, поискаха да я купят, като предлагаха на Цони Рабошев да му дадат по 50 лева на декар.
– Не петдесет, не сто или сто и петдесет – и по пет хиляди лева на декар да ми давате, пак не я давам! То е растовито, то е хубаво нещо, бе брате! Да му се ненагледаш! Заразени от примера на Цони Рабошев, казанлъчани почнаха да купуват от горногюсовци нивите в местността Карапча от двете страни на пътя, който води от село Горно Гюсово за село Селце.
Тези ниви, ако и с дълбока почва поради разяждането, на което бяха подложени, бяха безплодни и се продаваха на безценица. Но казанлъчани почнаха да ги залесяват с бял бор и тяхната цена взе бърже да се повишава. Гюсовци и те последваха примера на Цони Рабошев. Скоро местността Карапча се покри с борови горички, които спряха разяждането на нивите.
От друга страна, Службата за укрепяване на пороищата укрепи дъното на ярищата – пороището Асащица престана да трупа чакъл и пясъци в полето от село Мъглиж и се вряза дълбоко в насипния си конус.
Примерът на скромния стопанин Цони Рабошев заслужава своето място в книгата, която описва началото на службата за залесяването и укрепването на пороищата в България.
В село Горно Изворово след 1878 г. се заселват балканджии от Тревненско, Радунци, Яворовец, Борущица, Селце, Върбанца и Дъскарито от което имам предци и някои от тях се преселват в селото. Все още в селото се забелязва стария балканджийски стил на къщите и пред всяка стара къща има засаден питомен кестен, каквито е имало много в село Сливито, откъдето се преселват повечето хора.
Най-характерното за селото си остават многото извори и чешми, които са почти във всеки двор с чиста студена балканска вода. Името Гюсово дори идва от турския израз „и суе“ – хубава вода и оттам (усово, гюсово).
Източници: „Одисеята на първите“ – Петър Манджуков – книга за залесяването в България, „Топонимията на Казанлъшко“ на Цанка Константинова и личен архив са снимките.
