4
0
На север от град Приморско се намира единственият подводен параклис в България, носещ името на „Свети Николай – Чудотворец.“
Освен иконата и кръстта до този подводен параклис се намира и Русалката. Самото място на параклиса също не е случайно, а е било много древно светилище, което ще видим по-нататък в статията.
Тук се намира и тюленова пещера, чието име идва от разселените тук тюлени. Цар Фердинанд е имал голяма страст към животните и благодарение на него тук са били пуснати тюлени, които до преди години са били виждани явно екземпляри от тяхното наследство.
Продължаваме моето приключение, като след откриването на параклиса, следва нещо върховно и много емоционално. Откривам нещо, което не съм очаквал да видя, а скални и то морски комплекси от обработени скали и отделни камъни. Това не е Бегликташ, а нещо по- грандиозно цяла голяма морска скала за която знаех, но не бях посещавал. Тази скала се намира във водата и от всички страни е заобиколена с вода. Размерите са невероятни и са към 22 метра, като размерите на един син кит. Обаче това не е син кит, а с формата на крокодил, както е и наречено- Крокодила. Впрочем чешките туристи наричат Приморско с прякора- Кроко, защото отгоре полуострова на Приморско е изпъкнал със сушата към морския бряг и има формата на крокодил.
След откриването ми на този скален феномен и гигант, не знаех какво съм намерил всъщност. Малко хора знаят за това място, а още по- малко са го и посещавали. Аз като голям приятел на Приморско и посещавал го стотици пъти не знаех за това място доскоро.
И най-интересното, което открих, че дори един човек, като мен го открил случайно и дори видял образите и на скалите на брега с формата на морски животни го нарича така: Светилището на Собак. Това е бога – Крокодил от египетската митология. Той е бог на водата и е от най-известните и добри божества от митологията на Древен Египет.
И като отидох на светилището започнаха да падат недалеч от самото светилище много светкавици и не се уплаших и останах още време, като през това време се святкаше многократно и паднаха стотици светкавици. Това не го бях мислил, че има връзка пристигането ми с излизането на тази малка буря със светкавици.
Продължавам статията вече и с много снимки и фактология, която е много интересна и завладяваща.
Това светилище на Собек не е описвано и документирано от археолози или други, а само от един човек, който дава своята теза за него.
Собек е древноегипетски бог на водата. Боготворели го, но и се страхували от неговата ярост, съпруг на Рененутет. Името му буквално означава Крокодил. Обвързан с култа към боговете Хор, Ра и Озирис. Изобразява се като крокодил със слънчев диск или мъж с глава на крокодил.
Този камък е в самия център на това светилище и всява голям респект, като зад него има и друг, който не отстъпва.
Древните египтяни са отдавали почит на Собек, вярвайки, че река Нил извира от потта на божеството, носейки плодородие и богат урожай. Култови центрове са Крокодилопол (Фаюм) и Ком Омбо в Горен Египет. Засилено поклонение има в епохата на XII династия, установила се във Фаюм. При династията на Птолемеите Собек се обвързва с бога Хелиос и се появяват изображения на Хелиос държащ крокодил в ръце. Поклонението към този бог-крокодил дава израз на представата, че някои животни са медиатори (посредници) между свещеното и профанното (като бика Апис). Така, в храмовете на Собек се отглеждали крокодили, които били принасяни в жертва, а по-късно балсамирани. Ето как е отразено божеството в Книга на мъртвите, създадена в епохата на Новото царство на Египет в главата „За да се превърнеш в бог Себек“:
„Аз бог Себек съм с цялата си сила,необуздан и груб.Аз също съм на Хор рибата велика, Кем-Ур която обитава. Аз господар съм … в тайното светилище“
Собек Шедети е форма на бога, тясно свързана с града Шедет, който е известен днес като Фаюм. Този град е играл ключова роля в поклонението на бога и е един от основните центрове за неговото почитане. В иконографията, свързана със Собек Шедети, често се наблюдава синкретизъм между него и други важни божества като Хорус и Ра, което отразява сложността на религиозната система на Древен Египет. Тази смесица от вярвания подчертава значението на Собек и неговото място в пантеона на египетската митология.
Собек се призовава, като защитник на хората при сътвореното зло по време на война или мор и за възстановяване на щетите. Имал способността да защитава невинните мъртви в Отвъдния свят и да възвръща сетивата им.
Помага на Изида да роди малкия Хор и при намирането на загубените части на разчленения Озирис.
Така в положителния си аспект той се възприема като въплъщение на изначалния бог Амон и затова носи Слънчевия диск над главата си.
Собек се изобразява, като държащ Анкх, защото имал способността да унищожава злото и да лекува.
Но, въпреки съзидателната си сила, той се смята за непредсказуемо божество, защото понякога е склонен да се съюзява и със силите на Хаоса.
Тези снимки показват цялата територия на това светилище, което всеки ще ахне при докосването му. Много енергия и замисъл има тук и неслучайно параклиса е избран точно на това място. Просто случайни неща няма и това е факт.
Всеки трябва да знае това място и да го пази, защото е част от нашата история и трябва да бъде достояние и гордост.
На финала на статията споделям снимката на скалата, която най-много ми направи впечатление.
