3
0
Днес ще ви разкажа за една моя разходка до Пиростията над село Турия. Хванахме пътя, който започваше след село Турия. Имаше табела за Пиростията. Пътечката беше през гората и беше маркиран пътя по дърветата със стрелки за посоката. Вървяхме бързо и дори потичвахме и за 30 минути се озовахме много навътре в гората. Докато се редуваха иглолистна с широколистна и смесена гора стигнахме до един огромен комплекс с камъни и мегалити. Над този комплекс се намира връх Присойската с 852 метра надморска височина.
Този непознат за хората мегалит навътре в гората се оказа много интересен. Не съм предполагал, че е толкова голям и че, ще има около него толкова много други интересни камъни. Не спирах да правя снимки на стотиците камъни с невероятни форми около Пиростията. Качих се и до последната скала, която е края на мегалитния комплекс и оттам започва някъде връх Присойката.
„В местността „Просойката“ бях слушал, че имало запазен долмен. Една година ходихме с младия археолог Батаклиев, но се оказа, че това не е човешко дело, а случайно струпване на камъни от близка разрушаваща се скала. Въпреки това преди години селяните са го смятали за свято място. Върху горния камък има малки вдлъбнатини, „коритца“, които задържат дъждовна вода, и в тях „Богородица си къпела детето“. От тази вода пиели турийци за здраве. Струпаните камъни се наричат „Пиростията“.“ Тези думи са на Чудомир.
