2
0
Казанлъшкият художник от началото на 20-ти век – Ненко Балкански ни е завещал нещо невероятно. Освен своята богата колекция от хиляди картини, които са притежание на Художествена галерия – Казанлък, а и на много други галерии в България, неговата къща пази спомена за фамилия Балкански. Художникът- живописец не е единствения художник в рода, а и неговия брат Илия Балкански също художник е последния от фамилията живял в родната им къща.
Невероятната и красива къща, която е реставрирана и заобиколена от големи каменни дувари в най-стария български квартал Кулата в Казанлък вече е къща-музей, която може да бъде посетена от всеки в града ни.
Всеки би се възхитил от тази невероятна архитектура на една къща, която е приютила най-ценните картини и предмети на Ненко Балкански в Казанлък.
Вече няколко поредни феноменални изложби се представиха в къщата музей на Ненко Балкански благодарение на Художествена галерия – Казанлък.
Казанлък, както знаем всички е град на художници и къщите на тези наши съграждани, прославили ни по Света се поддържат и пазят спомена за тяхното творчество и гениални таланти.
Ненко Балкански е художник, който е рисувал казанлъшки пейзажи, натюрморти, битови сцени на обикновения работник и е описвал до съвършенство в своите картини видяното.
Ненко Балкански е роден на 20 септември 1907г. в Казанлък. През периода 1925 г.- 1930 г. учи в Художествената академия в София. През 1930 г. прави първа изложба в Казанлък. През същата година завършва Художествената академия в София със специалност живопис при професорите Никола Маринов и Борис Митов. Впоследствие учи в Париж и Мюнхен. През 1939 – 1941 г. специализира във Франция и Италия.
От 1947 г. преподава в Художествената академия в София, като през 1959 година става професор. Членува в дружество „Родно изкуство“ и Дружество на новите художници.
Творбите на Ненко Балкански са хиляди и печели множество престижни награди и отличия.
През 1937г. Ненко Балкански е награден със Златен медал на изложението в Париж за пейзажа „През прозореца“, сметнат за изключително постижение в живописта.
Казанлъшкият художник е участвал и в много международни експозиции във Венеция, Париж, Атина, Виена, Москва, Ленинград, Берлин, Букурещ, Прага, Индия, Турция и други.
Най-известни негови творби са: „Семейство“ (1936, НХГ), „Семейството на работника “ (1940, НХГ), ,,ІІІ кла¬са“ (1938, НХГ), „Жената с медалиона“ (1937, НХГ), „Георги Димитров в затвора – 1918“ (1949, НХГ), „Портрет на композитора Д. П. Иванов“ (1952, НХГ), „Портрет на Валеска“ (1946, НХГ), „Момчето с мундхармониката“ (1943, НХГ), „Дамски портрет“ (1950). Негови творби се намират Националната художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък, Русе, както и в Германия, Чехия. Издава и графичния албум „Созопол“, издаден през 1967 година.
Големите отличия и награди на Ненко Балкански са : за живопис „Владимр Димитров Майстора“ през 1975 година.
Димитровска награда през 1952 година.
и „Георги Димитров“ през 1967 година.
През 1972 получава наградата зa живопис на експозицията в Кан еюр мер. Реди Юбилейна изложба в София през 1975.
Художникът почива, ден преди да навърши 70 години на 19 септември 1977 година в София.
През 1980 г. съпругата му Лиляна, правнучка на легендарната баба Тонка Обретенова и внучка на Ботевия четник Никола Обретенов, дарява на фонд „13 века България“ 1610 произведения на художника. Над 300 от тях са маслени картини, а останалите – акварел, туш и пастели.
Източници: Картините са притежание на ХГ – Казанлък с филиал къща-музей Ненко Балкански, сайтът артпрайс.бг.
