5
0
Поповци е селище, което трудно може да се намери на картата. Ще ви представя историята на това селище, което преди 100 години е било най-посещаваното в района. Селото след 1937 година е преименувано на Явровец заради многото яврови дървета в района. И чак през 1966 година променено на Яворовец. Има легенда, че чумата никога не е идвала в него, тъй като селото било построено в свещената местност Русалията. Другото име на селището преди промяната на името на Явровец е било Долап махле. Използвали се и двете имена. Долап от турски – тепавица. Българите го наричали Тепавичарската махала, заради изградените покрай Поповската река тепавици в които чрез използване на силата на водата обработвали текстилни изделия. Името на древното първо селище Поповци най-вероятно е било свързано със стария манастир, който се издигал близо до него край коритото на реката. До средата на турското робство в центъра на това село се издигала каменна стражева кула, която днес вече не съществува. Навремето била използвана за охраната на важния презбалкански път. Село Поповци е с 500 метра надморска височина. Разположено от двете страни на Поповската река около километър и половина. В селището, което вече няма население, единствено са останали спомените на старите хора. Както всяко балканско селище и това се слави с многото извори. В селото изворите не са малко. Хубава вода за пиене има на Симеоновата чешмичка. Под гарванската стена, до първия железен мост има друг извор. Водата му избликва от една скала Клептуза. Тя е със студена и приятна вода. Непосредствено до селото е гара Поповци. Имало е няколко постройки, изградени в „държавен стил“, които обслужвали гаровия персонал- началник и чиновник. На само километър и половина, южно от селото се е намирала Лятната детска колония, собственост на Старозагорския клон на „дружество за борба против туберкулозата“. Колонията е открита през 1915 година. Всяка година колонията е посещавана от 30, 40 деца, за да се подсили организма и здравето на децата. Освен за децата селото служило и за летуване на старозагорци. Селото бързо се развивало заради добрите климатични условия, красиви местности и балкански въздух. Въпреки всичко това населението слизало в равното и плодородно поле. Много поповци са слезли в село Дъбово. Все още се помнят фамилиите, които са заселили село Дъбово. Големите изселвания от Поповци са се случили в периода 1888-1908 година. След това в селото са останали само 6 къщи. През 1885 година – 189 жители в 27 домакинства. 1888 година – 149 жители в 23 домакинства. 1893 година – 101 жители в 16 домакинства. 1900 година – 87 жители в 15 домакинства. 1905 година – 85 жители в 13 домакинства. 1910 година – 34 жители в 6 домакинства. 1920 година – 67 жители в 20 домакинства и през 1925 година – 59 жители в 18 домакинства. От 1896 г. до 1912 г. са се родили 43 деца, от които 27 момчета и 16 момичета. Имало е в този период 8 сватби. Църква и училище не е имало в Поповци. Децата посещавали училището в село Сливито. През по-големите празници ходили на черква в село Дъбово. Селото е било бедно. Селяните се занимавали със земеделие, малко скотовъдство и дърварство. Една част от нивите са край реката, а другата пръснати из височините. Засявали са ги с ръж и пшеница най-много, а по-малко с ечемик и овес. Отглеждали са и боб и картофи. От овошките само сливи и орехи са гледали. Всяка къща е имала по 10 кози и овце. Поповци е било занаятчийско село след Освобождението с 30 къщи. Най- горната – дядовата Генчова къща е била закътана до Гарванската скала, а в южния край на селото е била къщата на дядо Белчо Гурляка. Турска стража е пазила прохода на Иванковата пътека, която е била съединителното звено между Търновската, Тревненската околия и полетата на Тракия. Носела се слава на поповчани, като добри арабаджии, фучеджии и тепавичари. Няколко воденици край реката са работили непрестанно. Мнозина още помнят воденицата на баба Черна до гробището, ощастливена с 1 гърне злато. То е било намерено в изворчето до реката. Лозята на поповчани се намират в местността „Марашите“. Имали са и много розови градини. Цялото село се е осветявало вечерно време от огньове на гюлпаните – разказва 86 годишния дядо Найден. Някога селото е било по – на юг до „детската колония“. На Изток срещу детската колония се намира връх „Стого Илия“ или Свети Илия. Тук са се черкували. На върха има няколко оградени каменни гробове. През 1922 година известния археолог Баласчев е изследвал гробищата и определил тяхната старина на повече от 400, 500 години. Дервентджийско селище навярно е било Поповци. Жителите му не плащали данък, живеели си добре.
Това е снимка с униформа на моя прадядо Боньо Димитров Калайджиев, когато е работил на гарата в Гюмюрджина през Втората Световна война. Той е работил много години на гарата в село Дъбово и последните години преди своето пенсиониране е работил на гарата в село Поповци като стрелочник. Имал е и други колеги с които ходили всеки ден на работа от Дъбово до Поповци. Източник: „Дигитален архив на Библиотека Искра“.
