9
0
Днешната статия ще разкрие уникални панорами и местностите на моето селце. Това приказно село, сгушено в полите на Средна Сърнена гора е най-зареждащото и енергийно място.
Имената на местностите, които ще представя са с преобладаващ български произход, но има и такива с турски. Селището е възникнало през около 15- ти век като соколарско селище.
Азлъ баир – гора в превод от турски – хълм, където летува добитък или хълм с изворни пластове.
Алагенски път– на 2 км. на североизток от Сърневец. Бадемито– на 2.5 км на североизток от селото. Камениста местност, където навремето са добивали руда.
Батъка– на 3 км. на югозапад от Сърневец. Камениста почва и пасище. Идва от думата балтък, белток, което е кварц. В района съществуват кварцови шисти. Бекиров трап – камениста местност на границата с Пъстрово. Името идва от моя род – Бекяровият, който е един от най-големите в селото. Родът години преди това идва от Руда, а сега село Лозен. По назад във времето през Средновековието родът идва от град Охрид. Високи връх – на 3 км. северозападно от Сърневец. Това е гора с най-високият връх в землището на селото със заветните 711 метра.
Голям гол мъж – висока скалиста местност с рядка гора. Горен айкън – на 2 км. на северозапад от селото. Местност с обработваеми земи на височина. В превод айкън означава – наклонен към изгрева на месеца. Длъгата шума – на 4 км. на югоизток. Там има широколистна гора.
Добреви саи – на 2 км. на югозапад от селото. Там се намира гора. Долен айкън – на 1 км на изток от селото. Намират се ниви и ливади на планински склон. Дуван баир – на 2 км. на юг от селото. Гора с каменист склон. В превод от доган баир, видоизменено значещо соколско дере. В селото по османско време са отглеждали соколи за султана.
Дюзюнлюка – на 2.5 км на запад, равна местност с ниви. В превод равно място на тепе или планина. Жилата – на 1.5 км. на север от селото, скалистта местност, която продължава от Пъстрово. Жила на старо рудно находище, експлоатирано още от древността. Имитлии – на 1 км. на запад от селото. Местност със поляни. Вероятно изчезнало тюркменско селище.
Каладжларе или Калашлари. Намира се тази местност на 3 км. на северозапад от селото. Някога е имало старо турско село. Сега там има гора. В превод означава, които носят меч. Каменната могила – на 3 км. на юг. Камениста чука в гора. Кривото кладенче – на 1 км. на югоизток. Там са разположени ниви и пасища.
Малката река – на 4 км. на юг. Реката тече от запад на изток и се влива в река Сютлийка или по-известна като Сазлийка. Мантарлъка– на 3 км. на запад от селото. В превод от мантарлик- място с гъби. Мината– на 3 км. на запад от селото. Гора с рудник, който е бил експлоатиран от дълбока древност, та до края на турското робство. Добивали са мед, желязо и златна руда. Минкова рътлина – на 2 км. на юг от рътлина с гора.
Мишиньова червенак – Това е име на местност с много старо наименование. Това словосъчетание явно е запазено от средновековието. Намира се на границата с Пъстрово. Място с червена почва. Тези почват преобладават в този Средногорски район. Орловка – това е скалист чукар на юг от селото. Паничките – намира се на югоизток от селото. Място, участък на реката, където водата пада от високо.
Пармалова могила – намира се на 1.5 км. на северозапад от селото. Могила, обрасла с ниска горичка. В местността е открита зидана тракийска неолитната гробница. Намерени са и монети от времето на Александър Македонски. Пърнар е нисък вечнозелен храстовиден дъб. Сазлийка – това е местност, чието име идва от реката. Тя идва от север. Извира от местност Манастира в Пъстрово, като минава през Сърневец и Могилово, продължава през Димитриево, за да се влее в река Марица. Тарлъка – местност на 3 км. на юг от селото в превод означава място с ниви.
Тукматанка – на 1 км. на северозапад от селото. Скалист чукар. Черната пръст– на 1 км. на север от селото Местност с чернозем. Чучура – на юг от селото. Гора и ниви с извор.
Завършвам статията с тази снимка над лозето, където съм хванал съвсем случайно с полет три сокола. Това е едно много красиво малко селце, което всеки път разкрива своите тайни. В землището на Сърневец е имало златни рудници, няколко римски и тракийски крепости, изчезнало тюркменско селище, тракийски могили с много артефакти. Почти всички открити неща от могилите са в Пловдивския Археологически музей. Под това лозе преди много години са открити римски тухли и една сребърна статуетка. Историята на Сърневец е много богата и една статия не може да опише всичко, което е видяло през годините това селце, което е създадено преди повече от 6 века. Имената на селището са били Караджа Виран, Караджоврен, за да получи сегашното си красиво име Сърневец. Моят прадядо Йовчо Бекяров е бил много предприемчив и е бил търговец. Обикалял е с каруцата си с двата вола из цяла Анадола и търгувал непрекъснато. Бил е много уважаван в селото и в книгите за селото е описано неговата къща, че е била най-хубавата с голям кьошк и огнище. Мога да кажа, че камъкът си тежи на мястото и дори трудните години и преселения от един район в друг не са пречка да пазим и съхраняваме родовата си история, корени и Български дух! Използвана литература: „Топономията на Чирпанско“
