1
0
Село Горно Изворово е селище с богата история. Макар в момента да е селището с най-малко население в цялата община, това не го прави малко по- незначително и забравено. Самият Петър Дънов -Беинса Дуно е дошъл точно тук на Саръ Яр и определил това място, като второто най-енергийно в България след Рилските езера.
Селото за мен винаги е било по- различно от всички други села в района. Има някаква енергия и засадените преди повече от 100 години питомни кестени, от първите Българи заселници не е случайно. Пред всяка стара къща виждаме голям вековен кестен и днес по снега имаше немалко шушулки от кестените.
Първите заселници Българи идват след Освобождението в селото, което до 1906 година се е казвало Горно Гюсово.
Първите родове, които заселват селото са от Мъглиж, Радунци, Селце, Яворовец, Борущица и дори Дъскарито. Селото след Освобождението придобива нов облик с новите заселници Радунските от Радунци, Яворските от Яворовец, Дончевите, Говедаровите и Боневите от Селце.
Аврамовата воденица, Азмак кипи, Айшевата чешма, Акациевата гора на Цоньо Рабошев, Ако тепе, Ай чешма, Алан алтъ, Алан тарла, Алишевата чешма, Арка, Арк чеир, Аша керезлик, Ашак дере;
Баба егрек, Барутчийницата, Беля, Бентьовете, Бикче бунар, Боаза, Бобчовата нива, Боза Амед, Бостанлък, Бунар дере, Бустан тепе, Бъбльовата нива, Бялата глина;
Воденицата на дядо Стайно, Воденицата на дядо Съби, Возника;
