6
0
Марянският манастир „Свето Преображение Господне” се намира в Еленския Балкан на 8 километра източно от град Елена. През 1835 г. местните жители решили да си построят храм, а за място на строежа била избрана местността „Светата грамада“, където при падането на България под турско робство имало манастир.
Ферманът за градежа на църквата бил получен сравнително лесно, но с условие тя да бъде построена за шест месеца. Храмът бил осветен на 6 август 1835 г. от тогавашния търновски владика Иларион Критски. Почвайки строежа на църквата, строителите открили основите на стария манастирски храм и издигнали църквата върху тях. На мястото, където бил олтарът на стария манастирски храм се натъкнали на мраморен саркофаг, в който имало скелет, в чиито ръце се намирало Евангелие, а до главата корона. Легенда за селото разказва, че е вероятно това да е гробът на „Св. Цар Борис Михаил Покръстител“, за когото се знае, че приемайки монашеството, се установява в манастир, който се намирал на 3 дни от престолния град, сключен между две реки, в подножието на Стара планина. Правят впечатление Евангелието, короната като символите на светската и духовната власт, мраморния саркофаг, огромната по площ църква. В подкрепа на тезата, че на „Светата грамада“ съществувал манастир от 8 – 9 век са и намерените шест капитела, известни като „Теодосиеви колони“ в стил, характерен за тогавашното строителство. Разкрива се и „баптистерий“ – място, където са се правели кръщенета, когато в България се е приемало християнството.
Друга легенда разказва, че когато давали княгиня Кера-Мара или Тамара на султана керванът, минал през манастира. Тя дарила накитите си и заръчала селото да носи нейното име от Мара-Марян. През 1868 г. храмът пламва. Благодарение на уникалния начин на градеж, изгаря само иконостасът, а самата сграда остава непокътната.
Сегашният иконостас датира от 1870 г. Уникалността в градежа на църквата се състои в това, че цялата конструкция е от камък и тухли, без дъски и греди на свода. Тя е издигната върху основите на стар манастир. Самите сводове били направени от „тухлички“. Това спасило църквата при пожара от 1868 г., когато пострадал само иконостаса, който бил от дърво. Всички стари икони били изпепелени с изключение на една – „Св. Богородица с Младенеца“, която и днес може да се види на иконостаса в храма.
Църквата не е стенописвана, освен централната част от свода, от който гледа Бог Отец и благославя.
През 1931-1932 г., проучвайки старините на Еленския Балкан, Д. Цончев установява, че това е раннохристиянска трикорабна базилика от IV-V в. Това откритие донякъде потвърждава правдоподобността на легендата и много е вероятно раннохристиянският храм да е бил преизползван след приемането на християнството в средата на IX в. при цар Борис I.
В архитектурно отношение Марянският манастир представлява комплекс от съборна черква, жилищна сграда, камбанария и просторен двор обграден с каменен зид.
Манастирската църква, изградена върху средния кораб на раннохристиянска базилика, е еднокорабна, едноапсидна с притвор сграда. Градежът на църквата е масивен. Дебелината на стените й до сводовете е 1,20 м. Към западната фасада на църквата по-късно е добавена открита нартика с четири колони, които са увенчани с три арки. Пред входа на южната стена, при една още по-късна поправка, е пристроен дървен навес-нартика. Покривът е двускатен с керемиди.
Майстори строители на църквата са Кочо от Дебър и майстор Михо от Колиби Майтаняци.
Вътрешността на храма не е покрита със стенописи. Иконостасът е късен, направен след пожара от 1868 г.
Източници: svetimesta.com
