4
0
Освен с отглеждането и грижата за зеленчуковите и овощните градини селяните се занимавали и с отглеждането на лозя. Що се касае за селищата на Паша санджак, прави впечатление, че повечето лозя и приходът от тях са регистрирани в селища, чиито платци са мюсюлмани. Последното би могло да се разгледа като аргумент в подкрепа на тезата за „аграризацията“ на част от колонизираното мюсюлманско население. Приход от лозови насаждения за първата половина на 16-ти век е регистриран за 14 селища, спадащи към Старозагорската каза, за които регистраторът е отбелязъл, че в землището им е отделена площ за отглеждането на лозя ( resm-i dunum-I bagat). Средният дял на прихода от отглежданите масиви за първата половина на столетието е 0,3 % от общата приходна маса на селищата, еднакъв с този на зеленчуковите градини и по-малък от този на овощните насаждения (0,9 %). През втората половина на 16-ти век в регистрите са отбелязани осем селища с приход от отглеждане на лозя, който в сравнение с първата половина, като данъчен дял от общата приходна маса на селищата, е нараснал до 0,6 % , но е по-малък от средния дял на прихода от зеленчуковите градини (0,9 %) и овощни насаждения (1,1 %) за същия период. Прави впечатление обаче, че някои селища, за които в използваните регистри не е отбелязано наличие на лозови масиви, е събиран като данък за производство или докарано отвън вино в бъчви. (fuc-i hamir). Това са селищата Йенидже кьой, Йедек, Йени кьой, Кара кьопеклю, Черкова, Бьоклюк, Могилани, Хисарлък. Платците от тези селища в по-голямата си част били немюсюлмани (Йенк кьой, Папас, Могилани, изцяло платци немюсюлмани). Сравнително ограниченото отглеждане на лозя в селищата от низинния пояс на територията на Старозагорска каза вероятно е свързано с почвената характеристика на региона. Блатистият произход на почвите в низинната част от изследвания регион би могло да е обяснение за слабото разпространенир на лозата. Лозата разкрива мощна коренова система с голяма смукателна сила. Затова по-подходящи райони за нейното отглеждане са по-бедните и песъчливи почви – тези в предпланинските екологични пояси. И днес лозовите масиви са концетрирани в предпланинския пояс – северно от града Стара Загора, като най-големите лозови масиви продължават да са част от землищата на отнасяните през 16-ти век села към Никополския санджак.
Някои от селищата в таблицата и до ден днешен съществуват, но за други не се знае нищо. Списък на селищата със сегашните им имена: Ахад виран- няма данни, Бахадарлу- Дунавци, Баязидлу – няма данни, Дедежик – няма данни, Джанбаз виранъ – село Калояновец, Илиасча – няма данни, Килисаджък дербент – село Змеево, Койматлу – село Ценово, Кул Мурад – село Воловарово, Кър Шехирлю – село Гипсово, част от гр. Раднево, Сатълмъш и Бостанлар няма данни, Нусрет – няма данни, Раховиче – село Оряховица, Уджилер – няма данни, Фирум ходжа – няма данни, Хаджъ Мехмед – село Чатал уюк- село Елхово, Шейх вира – няма данни;
Източници:
„Централните Балкани и османците“
