Село Кънчево е едно от най-загадъчните селища в Казанлъшката розова долина. Досега смятах, че мегалити има основно в землищата на Средногорово и Бузовград, докато не видях стотиците пръснати мегалити в горското землище на Кънчево. По пътя за крепостта Градището се озовахме пред уникални по форма, а и най – вече огромни мегалитни камъни. Пътеката по която тръгнахме беше много интересна и осеяна с много минзухари, синчец, кукуряк, а цикламите бяха на всеки ъгъл.
Първият мегалит по пътеката беше недостъпен, но успях да стигна до него и даже се изкачих на върха му.
Повечето мегалити бяха разрязани на половина с прецизна точност, а тук даже има и направена дупка в камъка. Такава дупка досега бях виждал само на синия кит в Средногорово.
Разбира се и местностите в землището на селото са кръстени на имената на камъните, които са безброй. Като тези местности: Винишки камък, Голям Асанов камък, Горановите камъни, Грапавия камък, Гюч кая, Дядовите Първови камъни, Курт кая, Малък Асанов камък, Марковата плоча, Среден Асанов камък, Теледже кая и други.
Вдясно от пътеката се открива тази величествена панорама. В смесената гора изскачат мегалити с различна форма и тайнственост. Зад този хълм започва землището на село Казанка.
Става все по-интересно по тази пътека, която мога да кажа метафорично „мегалитната“ или пътеката на тайнствените светилища и на още по-загадъчното учение на Залмоксис.
Този мегалит имаше много странна форма, но беше явно посещаван и почистен от храстите и дърветата около него. Бях се отделил от групата, за да заснема тези скрити камъни от пътеката. Този мегалит фокусирах от високо и така го открих, иначе нямаше да го открия никога. Връщам се по пътеката и отивам към групата, която ме чака, защото не намират път.
Никога досега не бях виждал толкова много минзухари.
И така дотук беше пътеката и няма друг път. Тази пътека не беше маркирана и явно само горските и ентусиасти за нови приключения, като нас бяха минавали само. Веднага ми хрумва идеята какво да направим, за да не се връщаме назад. Единственият ни ориентир е крепостта Градището, която се вижда от всички посоки.
Преминахме по моя идея през дерето, където е ниско и няма дървета, а само храсти, които заобиколихме. И отново се озоваваме на стар път, който ни води на тази интересна плоча.
Поемаме по висок склон, който ни води отново до уникални мегалити, но пак свършва пътя.
От върха на тези мегалити се открива панорама към Кънчево и цялата Розова долина до Казанлък.
Този мегалит беше много интересен, като жертвеник, който е наклонен на север към дерето.
Този мегалит е като трон.
Тук си личат изсичанията на този камък, който е леко надигнат нагоре.
Поемаме нагоре през самата гора. Дори не се вижда път и се озоваваме пред тези огромни скали на един хълм.
Нещо уникално! Огромни каменни блокове, които са с прецизна квадратна форма и не се вижда краят им. Много от тях бяха натрошени и изглеждаше на разрушена крепост. Това са следващите камъни, част от този връх.
Дотук беше нашето изкачване, но следващия път ще стигнем и до крепостта, която е много наблизо на отсрещния хълм.
Тръгнахме да слизаме надолу по дерето и вече се виждаше маркировка, която досега липсваше.
Тези мегалитни камъни бяха последните на слизане преди излизане от гората. Нашето приключение вече беше към края си и се отправихме към малкия параклис в източната част преди селото.
Това беше моя пътепис за един безкрайно красив район, който неочаквано за мен криеше много неща и съвсем скоро очаквайте продължение!