Куленската църква „Свети Пророк Илия“

Read Time:3 Minute, 27 Second

Куленската църква се намира в центъра на най-стария Български квартал. Само на 20 метра южно от християнския храм се е намирала средновековната кула, откъдето идва и името и на квартала и самата църква, а именно Куленската. Казанлък възниква като град много отдавна, но тук в тази част на града за първи път възниква Българска махала. Идват много Българи от селата Енина, Мъглиж, а след време и от градовете Клисура, Копривщица, Панагюрище и Великотърновско, за да придобие тази махала един остров на българското, което се е утвърдило през трудните векове за Българите под робство и подтисничество. Та именно тук в тази махала възниква и първия християнски храм- църква, а може би и в целия район няма по-стара църква от Куленската. Тя възниква през 1812 година на същото място, където сега се издига величествено църквата „Свети Пророк Илия“ със същото име на пророк Илия.

Високото каменно здание на Куленската църква е построено през 1866 година. То е опожарено през 1877 година, когато целият град е разорен и опожарен. Красивата църква е почти унищожена до основи. Огънят е изгорил дървените части отвътре, както и иконите, троновете и високото кубе по средата на покрива. Храмът е бил в окаяно състояние до цялостното му възстановяване. Преди 1866 година е имало друг по-стар храм със същото име, както споменах в началото. Той е бил иззидан на 7, 8 стъпала дълбоко в земята, така че покривът му едва се е издигал над повърхността на двора.

В този стар храм е служил, като ктитор Милю Златев цели 20 години. Храмът според него е бил построен през 1812 година. Всички жители на Куленската махала са участвали в съграждането от млади до стари. За тях е било празник, да помага всеки с каквото може за издигане на първия християнски храм в града ни.

Строежът на храма е протичал с голяма предпазливост. За да заглушат шума на дюлгерите, строителите на храма извикали в черковния двор няколко бъчвари, които трябвало през деня да набиват обръчи на каци и на бъчви.

Иконите са идвали с големи трудности от Одеса и Цариград. Рисувани са на златен фон. Изплашили се от блясъка им, че ще привлекат внимание и се принудили да горят в църквата катран, за да затъмнят блясъка им.

До Освобождението никоя от градските църкви не е служила с камбана с изключение на Девическия манастир, който бил построен с една малка камбана, донесена от Русия. През периода 1830 – 1840 година се построили църквите в Калпакчийската, Новенската, а след това и в Къренската махала. Всичко това насърчило куленци, да си построят нов по – голям храм, защото този вече бил тесен за многото будни и вярващи жители на Куленската махала.

В Цариград е имало значителна казанлъшка колония. Големият тютюнджийски еснаф се е състоял от куленските братя Теню и Иван Бозвели. Използвали своето влияние издействали султански ферман за нов храм и открили подписка в селата и града за помощ за построяването му. Даряват и изпращат от Цариград две големи двукрили железни врати за южната и западна страна на храма. Ферманът е издаден през 1865 година лично от султан Азис.

Започва събирането на средствата. Монах Хаджи Силвестър от Габрово е заел на църквата 25 000 гроша, Хаджи Али от Гюсово е заел 10 000. Кожухарят Николаки Кильов е отстъпил половината си лозе в съседната махала – Хаджи Еньов дол, където имало богата кариера на хубав и здрав камък. От това място са използвали почти всички камъни за зидовете на новия храм. Хаджи Моллолу, който е бивш собственик на сградата на околийското управление пък отстъпил една своя нива до самата махала за използване на глина за построяването на храма.

Издигането на храма станало още през 1865 година, а през 1866 година е станало събарянето на стария храм.

Уста Йосю – стар и виден майстор, създател на редица подобни храмове се заел с нелеката задача да издигне храма. Той е бил архитект и майстор – работник на новия храм.