7
0
Старата част на Куленската махала има форма на подкова, чиято издута част е на север към Хълма – Тюлбето, а отворът й към юг. Така тя е запазена от лошия северен вятър и е изложена на благодатното южно слънце. Близко е до реката и до полето. Дворовете на северозападната и част имат вратички „гидичета“ към полето, а тя на югозападната към старата река. Сложена е на твърда и здрава каменисто-глинеста почва. Това вече подсказва, че Куленската махала е най-старата част, квасът на града ни. Тук до черквата, бе най-важната старина от миналото на града ни, каменната кула бойница, по която ние се катерихме преди 40-50 години като деца и от която носи името си цялата махала. В тази част на града ни е бил построен първият християнски храм в около 1812 г. Това е било черквица в земята на чието място по-сетне през 1866 г. е била построена сегашната черква „Св. Пророк Илия“. За тази подземна черквица в града ни няма такива данни. Тъй че християнско, а заедно с него и българско съзнание в града ни е възникнало най-напред у Куленци! В Кулата ще срещнете само чисти български кръщелни евангелски имена – Петко, Ганьо, Христо, Геньо, Доньо, Пена, Рада. И други духовни интереси са проявявали Куленци. В тая част на града ни се е развивал в миналото и днес по особен дружествен живот. Свидетелство за това са старите „Куленско братско дружество“ и читалище „Развитие“ днешното дружество за повдигане и разхубавяване на кулата „Емануил Манолов“ Тук в миналото е имало най-много младежки „театра“ по подражание на „Искра“. В Кулата са се родили и братя Бозвелиеви – търговци в Цариград и дейци на черковната борба на народа ни, епископ Епифаний Шанов, уният и пазител на българищината в Солунско, братя Хаджиенови – големи дарители за просветата в града ни. От кулата са и първите и оставили най-трайни следи кметове на града ни Никола Самев, Константин Бозвелиев. От тук са и видните братя Кюлджиеви, братя Енчеви. И първото българско училище в града ни е създадено в Кулата от куленци. Това е килийното „поп Еньово“ училище, отворено през 1835 г. Кулата даде в по ново време художниците Иван Енчев – Видю, Ненко Балкански, Станьо Стаматов и Иван Вълчанов и други. Инженер Феликс Вожели ,който залесява в района е живял 2 години в Кулата и швейцарецът Жак Фардел със семейството си. В Кулата живя и твори първият български композитор Емануил Манолов. Източник: – дигитален архив, Вестник „Искра“ 1941 г.
