Skip to content
Menu
Севтополис
  • История
  • Земеделие
  • Тайнственост
  • Uncategorized
  • Планини
  • Махали
  • Спорт
Севтополис

Крънското деспотство във Второто Българско царство.

Posted on 17/02/202121/03/2021
4 0
Read Time:4 Minute, 3 Second

В края на XIII век град Крън и Крънската област се превръщат в независимо феодално деспотство, което е управлявано от Елтимир (1280 – 1305). Елтимир е български аристократ от династията Тертер. Той е владетел на Крънското деспотство и по-малък брат на цар Георги I Тертер.

Крепостта на средновековния град Крън е била разположена върху скалист масив с надморска височина 940 метра по южния склон на Стара планина. На запад от нея тече Селската река или както е по-известна на турски – Дереазлъ. В миналото крепостта е контролирала едновременно пътя, пресичащ Казанлъшкото поле и този от Търново към Пловдив и Стара Загора. Съоръжението, заемащо площ от около 9 декара, е изградено към края на VII – началото на VIII в. върху останките на византийско селище.

От западната и северната страна крепостта е била естествено защитена от непристъпни скални брегове, спускащи се към реката с височина до 50 – 60 метра. От изток, юг и запад е съществувала крепостна стена. По протежението си е била усилена с бойни кули. Все още има голям резервоар, който е захранван от водоизточник от планинските склонове.

Средновековният град Крън се споменава в Дубровнишката грамота цар Иван Асен II като център на административна област „Крънска хора“. За първи път в писмените извори средновековният град Крън се споменава в средата на 12-ти век от арабския географ Идриси. В съчинението си „Книга за развлеченията на копнеещия да преброди страните” Идриси го нарича Арканус (транскрипнция на Крън според него). Отразено е разстоянието от Ихтиман до Крън – шест прохода, и от Крън до Стара Загора – четири прохода.

Открити са в крепостта интересни символи на духовната култура, като кръстовете – енколпиони. Те са били изработени от бронз и на лицевата страна е изобразен благославящ светец – св. Теодор, св. Йоан Рилски, св. Георги и др. Според датирания нумизматичен материал от средновековното селище при Крън хронологически най-ранни са анонимните фолиси и монетите на Алексий (1091 – 1092), а най-късни са двата сребърни гроша на Тодор Светослав (1300 – 1321).

Владетелят на средновековния град Крън – Елтимир, започва да управлява Крънското деспотство след като по-големият му брат Георги заема българския трон през 1280 г. Вероятно по това време той получава висшата титла деспот.

По време на османското нашествие през 1370 – 1374 г. Крънската крепост е превзета и разрушена. Оцелелите жители основават в съседство селище, чийто наследник е град Шипка.

Самият Елтимир остава лоялен към българския цар и поддържа постоянни връзки със столицата Търново. Предполага се, че земите му обхващат цялата област южно от Стара планина – от днешния Сливен на изток до Карлово на запад. Възможно е Елтимир да е убит при завладяването на Крънското деспотство от Тодор Светослав, тъй като след това той вече не се споменава в източниците.

      Легендите за превземането на крепостта и разрушаването на средновековния град са малко, а една от тях прави особено впечатление. Представяме ви я в следващите редове.

      Когато безбройните османски пълчища нахлули в малката Долина на розите, ужасеното мирно население хукнало да търси закрила в крепостите, осеяни по балканските чукари, където заедно с малкото останали борци се подготвяли за последна съпротива.

      Хора от близките до Крън села се прибрали в голямата трикрепостна твърдина, където скоро били вкопчени и стегнати от здравия обръч на врага. Много пристъпи отблъснали шепата борци в тежката и неравна борба, докато най-после османците успели да скъсат водопроводната мрежа.

      Настъпила убийствена жажда. Запасните съдове с вода из жилищата и грамадните крепостни цистерни се изпразнили и настъпило горко отчаяние. И никаква надежда за помощ се не виждала. Защитниците на Крън решили през една нощ, в часа, когато започне да изгрява луната, да отворят голямата желязна врата на източната стена и да пуснат една стара баба да излезе и да опита да донесе малко вода.

      И в Крънската крепост обаче османците си имали свои хора, които, като чули всичко, съобщили на обсадителите. През уречената нощ те успели да се приближат скришом до източната врата и за да измамят българите на рогата на едно стадо кози налепили горящи свещи. След това подкарали добитъка от източното дере нагоре към крепостта. Оттогава това дере се казва ай-доодъ̀ дереси (от турски – реката, откъдето месецът изгрява), което впоследствие се е преобърнало на Хайдушкото дере, както се нарича и сега.

      Като забелязали светлината, която се показва откъм изток, обсадените помислили, че луната почва да изгрява. Те отворили портата и в този момент нашествениците нахлули и превзели крепостта. Започнала страшна сеч. Голяма част от защитниците на крепостта били изклани на място, а друга – изсечени и избити в първия дол на източната страна, из който дълго време са се търкаляли купища кости. Това е и причината днес това място да се нарича Кимикев дол, от кимик – кост. А близо до този дол, кладенчето и сега се казва Канлъ̀бунар, от канлъ̀, което значи кръв. Крепостта била срината до основи, с което залязло завинаги нейното величие…

          Източници:

          Легенда за превземане на Крънската крепост, публикувана във в. „Казанлъшка искра“, XVIII, 1932 г. от Чудомир. Уикипедия.

          Share

          Facebook
          Twitter
          Pinterest
          LinkedIn

          About Post Author

          Spartak

          didik4e@abv.bg
          Happy
          Happy
          0 0 %
          Sad
          Sad
          0 0 %
          Excited
          Excited
          0 0 %
          Sleepy
          Sleepy
          0 0 %
          Angry
          Angry
          0 0 %
          Surprise
          Surprise
          0 0 %

          Average Rating

          5 Star
          0%
          4 Star
          0%
          3 Star
          0%
          2 Star
          0%
          1 Star
          0%
          (Add your review)

          Вашият коментар Отказ

          Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

          Последни публикации

          • Възрожденският град Елена, запазил Българския дух
          • Село Яковци в сърцето на Еленския Балкан
          • Марков камък в Еленския Балкан
          • Приказното село Селце
          • МАГИЯТА ЛЮБОВ

          Архив

          • януари 2023
          • декември 2022
          • ноември 2022
          • октомври 2022
          • септември 2022
          • август 2022
          • юли 2022
          • юни 2022
          • май 2022
          • март 2022
          • февруари 2022
          • януари 2022
          • декември 2021
          • ноември 2021
          • октомври 2021
          • септември 2021
          • август 2021
          • юли 2021
          • юни 2021
          • май 2021
          • април 2021
          • март 2021
          • февруари 2021

          Категории

          • Uncategorized (2)
          • Земеделие (11)
          • Изкуство (3)
          • История (37)
          • Крепости (4)
          • Манастири (3)
          • Махали (6)
          • Мегалити (2)
          • Морски истории (1)
          • Планини (2)
          • Спорт (2)
          • Тайнственост (10)
          • Фолклор (1)
          • Църкви и храмове (1)

          Категории

          Последни публикации

          • Възрожденският град Елена, запазил Българския дух 29/01/2023
          • Село Яковци в сърцето на Еленския Балкан 29/01/2023
          • Марков камък в Еленския Балкан 28/01/2023
          • Приказното село Селце 26/01/2023
          • МАГИЯТА ЛЮБОВ 24/01/2023
          • Бараковият род и неговата история 14/01/2023
          • Казанлък след Освобождението си 11/01/2023

          Календар

          февруари 2023
          П В С Ч П С Н
           12345
          6789101112
          13141516171819
          20212223242526
          2728  
          « ян.    
          февруари 2023
          П В С Ч П С Н
           12345
          6789101112
          13141516171819
          20212223242526
          2728  
          « ян.    

          Мета

          • Регистрация
          • Вход
          • RSS поток за записи
          • RSS поток за коментари
          • WordPress България

          Статии

          ©2023 Севтополис | Powered by SuperbThemes & WordPress