7
0
Античната и късноантичната крепост Мезидеве се намира на възвишението „Градовете“. Около това голямо възвишение на изток от крепостта си личат останки от селище, което е било доста голямо. Крепостта е изградена на билото на височина с формата на пресечен конус, върху кръгловата заравнена тераса. Височината има стръмни склонове на юг, на запад и изток, като от последните две страни, допълнително е ограничена от дълбоки суходолия. Най-лесният достъп до билото на височината и укреплението е от север през широка седловина, която го отделя от останалата част на планинския масив. Крепостта като цяло е заобиколена от дерета и долове, което я е правила труднопревземаема и още повече, че се намира в гъстата гора. На юг от крепостта се открива уникална панорама към цялата долина.
Крепост Мезидеве е изградена на възвишение и има неправилна правоъгълна форма с максимални размери 85 х 55 метра и площ от 4.1 декара. Тя има ориентация – югозапад, североизток, а теренът ѝ е с лек наклон на юг. Укреплението има два строителни периода, в които са използвани два различни стила на градеж на стените. Крепостните стени построени през първия строителен период, от началото на IV в., са изпълнени в стил „opus mixtum”. Те имат дебелина от 1.8 до 2 метра и са градени от добре обработени камъни, редуващи се с пояси от по пет реда тухли, споени с бял хоросан. През първият строителен период, крепост Мезидеве придобива вида, в който е позната и днес. Тогава са построени единични крепостни стени от всички страни с изключение на североизток, където е изградена още една крепостна стена – протейхизма. Тя е издигната на разстояние от около 10-11 метра пред основната крепостна стена, по ръба на венеца на заравненото било и е със същата дебелина. На северозападната страна на протейхизмата е локализиран проход с ширина 2 метра, ситуиран между нея и основната крепостна стена. Най-вероятно там е бил оформен вход във втората стена, който е защитаван от малък бастион издигнат зад самия проход, вътре в ограденото пространство. След направените археологически проучвания, в тази част на твърдината, е установено, че в рамките на няколко десетки години пространството между двете стени е било застроено с жилищни и стопански сгради, подобно да вътрешността на крепостта.
Крепост Мезидеве е била съоръжена с общо три крепостни кули. Две от тях са изградени на североизточната основна, крепостна стена, като едната е играла централна роля в защитата на укреплението. Тя е издигната на най-високата точка на възвишението, почти в средата на северната стена и има размери 8 x 6 метра. Втората кула е разположена в източния ъгъл на североизточната стена и има ромбовиден план с вътрешен ъгъл от запад. Размерите ѝ са около 7 х 4.5 метра. Третата кула е била изградена, почти в средата на южната стена. Тя има правоъгълен план и приблизителни размери 7 х 3.8 метра. Тази кула, за разлика от другите две, не е разкопавана от археолозите. По източната стена на крепост Мезидеве, която е изцяло разкрита от археолозите, крепостни кули не са изграждани. Южната и западната крепостни стени не са разкопавани, с изключение на един малък участък, на западната куртина, намиращ се на 28 метра от югозападният ъгъл на твърдината. От тези страни крепостните стени се проследяват под насипи.
Главният вход в крепост Мезидеве е бил от запад, в малкия участък разкрит от археолозите. Той има ширина около 1.8 метра и е бил затварян от двукрила врата. Портата е била защитена, непосредствено от юг и север само от два „зъба“ издаващи се пред куртината, които представляват малки плътни бастиони с размери около 1.8 х 1.8 метра, разположени перпендикулярно на стената. Вътрешността на крепостта е била много, гъсто застроена, като на терена са разкрити множество сгради градени от добре подредени по лица камъни споени с кал. Покривите им са били дървени и покрити с тегули, а прозорците им са били остъклени. Различните групи от сгради са обиколени с дълги и тесни улички с ширина между 1 и 1.3 метра, проследяващи се от северозапад на югоизток. В този вид укреплението е просъществувало до началото на VI век, когато е било превзето и опожарено. След това по време на грандиозната строителна дейност на Юстиниан I в средата на VI век куртините на крепост Мезидеве преминават през втори строителен период. По това време порутените крепостни стени са били поправени. Градежът на всички поправки по тях, е изпълнен в стил „opus emplectum” от добре подредени по лица камъни с блокаж, между тях, от по-дребен камък, споени обилно с бял хоросан.
Североизточно от крепостта, през седловината, която отделя височината, още през първият строителен период, е бил издълбан дълбок ров. В основата си той е широк 2 метра, а стените му стръмно се разширяват в двете страни, на юг и север.
По терена на обекта се намират множество фрагментни от керамика, а при разкопките са намерени монети от IV до VII век, като най-късната от тях е от император Маврикий (582-602 г.). Намерен е и напълно запазен, с капака, голям късноантичен питос, който е служил за съхранение на зърно. В по-дълбоките пластове на терена са разкрити останки и артефакти от античния период. В близост до основната стена, през 1985 г., е намерена тухла с надпис „Mεζιδενє“, нанесен преди изпичането ѝ. Този надпис представлява името на укреплението- крепост Мезидеве. След възстановяване на твърдината в средата на VI век, тя просъществувала до края на VI или началото на VII век, когато отново е превзета и разрушена. Свидетелство за това е намерените около крепостните стени множество бойни, каменни топки и върхове на стрели от този период.
Покрай крепост Мезидеве върви западното първо, южно разклонение на „Верейския друм“. Днес, това най-западно разклонение носи имената „Бузлуджански път“ и „Крънски път“. Тази твърдина и крепостта в местност „Калето“, която се намира на 950 метра югоизточно от нея, са фланкирали пролома на река Дере азлъ, а в подножието им от двете страни на реката се намират руините на средновековния град „Крън“.
Според А.Попов тези две крепости са били важни укрепени пунктове за защита на средновековният град „Крън“. В подкрепа на своите твърдения, той пише, че в двата обекта са намерени средновековни накити и керамика. Такива обаче са намерени само в крепостта в местност „Калето“. През 1982 г., когато излиза книгата на А. Попов-„Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област“, разкопките, на крепост Мезидеве се провеждат от скоро и все още няма ясна представа, точно в кои периоди е съществувал обектът. През 1986 г., когато са проведени последните проучвания, преди 2016 г., е била разкопана близо половината от площта на обекта и тогава вече се е знаело, че той е напуснат окончателно в началото на VII в., след второто опожаряване и повече никога не е бил заселван.
Източници: Сайтът – Български крепости и ползваната литература от сайта: Попов, А. Крепости и укрепителни съоръжения в Крънската средновековна област. София, 1982.
Николов, Д. Калчев. Кр. Кабакчиева, Г. Разкопки на укрепеното селище в м. „Градовете“ при с. Крън, Старозагорски окръг, АОР през 1982 г. Плевен 1983.
Николов, Д. Калчев. К. Стефанова, К. Кабакчиева, Г. Разкопки в м. „Градовете“ над с. Крън, Старозагорски окръг, АОР през 1983 г. Смолян 1984.
Николов, Д. Калчев. К. Кабакчиева, Г. Стефанова, К. Археологически разкопки в м. „Градовете“ над с. Крън, Старозагорски окръг, АОР през 1984 г. Сливен 1985.
Николов, Д. Калчев. Кр. Кабакчиева, Г. Стефанова, Кр. Укрепено антично селище при с. Крън, Старозагорски окръг, АОР през 1985 г. Велико Търново 1986.
Николов, Д. Калчев. К. Кабакчиева, Г. Стефанова, К. Разкопки на късноантично селище при с. Крън, Старозагорски окръг, АОР през 1986 г. Разград 1987.
Динчев, В. Разкопки и проучвания, книга XXXV, Ранновиантийските крепости в България и съседните земи (в диоцезite Thracia и Dacia), София 2006.
Кабакчиева, Г. Спасителни проучвания на обект, „Антична и късноантична крепост“ в м. Градовете, землище на гр. Крън, община Казанлък, АОР през 2016 г. София 2017.
Автори: М. Гърдев, К. Василев
