2
0
Родината на крушата не е известна, но в Кавказ и Северен Иран има възвишения с гори от диви круши. Също в Кашмир и Северозападните Хималаи се срещат много отдавна крушови гори. Диви круши се срещат из цяла Азия и Европа освен в най-топлите и най-студените райони. За крушата се споменава 1000 години преди новата ера при древните елини. В „Одисея“ Омир описва градината на Алхиноя, където имало круши. Римските класици като Катон, Варон, Колумела и други са писали за крушата. От древните елини и римляните, крушата била възприета от останалите европейски народи, като отначало е разпространена в Средиземноморието, постепенно по на север в Европа, а също и в Америка и други страни.
Разцветът на крушата започнал през 17-ти и 18-ти век, като били създадени голям брой висококачествени крушови сортове във Франция и Белгия. Крушата заема второ място след ябълката по разпространение между овощните видове от умерения климат. Световното средно годишно производство на круши през периода 1959 г.- 1963 г. е било 5 372 000 тона. Европа е на първо място в света по производство на круши. През 1964 г. България заема седмото място след Италия, ГФР, Франция, Швейцария, Испания и Холандия.
Крушите съдържат 8-16 % захари, главно фруктоза. Неразтворимите органични вещества като целулоза, кутин, протопектин, скорбяла и други съставляват 4,9 – 5,8 %. Съдържанието им на киселини е малко, средно около 0,34 ,% ,като варира в широки граници. От минералните соли преобладава калият, калций, магнезий, фосфор, желязо и арсен. Преобладава витамин C, (дивите сортове от 12-21 мг %, а културните ,,- най- често 7 – 17 мг % като съдържат витамините B1, B2, B6 и каротин.
Нови крушови насаждения трябва да се създават в най – благоприятните райони и микрорайон, в по-малък брой стопанства, но на големи площи, надминаващи 200-300 декара, обезателно поливни места. Те трябва да бъдат от нов тип – интензивни, нискостъблени, оптимално наситени с крушови дървета за най-рационално използване на земята и труда при производство на плодове.
Крушата е растение на умерения климат. Сравнително по-често биват повреждани от повратните мразове сортовете Жифрадова масловка, Дилова масловка, Зимна деканска, Добра Луиза и други. Крушата общо взето е по-сухоустойчива от ябълката. Проучванията у нас са показали, че едни от крушовите сортове проявяват добра до много добра устойчивост на сушата, като например Вокленова, Есперенова бергамота, Красанова бергамота, Попска и други, а други са много чувствителни на засушаване, като например Андре Депорт, Сиксова масловка, Доктор Жюл Гюйо, Деканка, Хардиева масловка. Подходящи за крушата са дълбоките свежи, пропускливи и богати на хранителни вещества почви. Неподходящи за крушата са сухите и плитки почви, както и тежките глинести непропускливи и много влажни почви.
Крушата се отнася към род Pirus L, семейство розоцветни (Rosaceae). Видовият състав на род Pirus не е твърдо установен. Описани са 60 вида круши. Културните крушови сортове са произлезли главно от обикновената круша ( Pirus communis L) или от хибриди на обикновената круша със снежната круша (Pirus Nivalis Jacq), маслинолистната круша (Pirus eleagrifolia Pafl), бадемовидната круша (Pirus amygdaliaformis Vill) Родоначалници на крушови сортове, отглеждани в Китай и Япония са усурийската круша (Pirus ussuriensis Max), брезолистната (Pirus betulifolia Bge), яйцевидната (Pirus ovoidea Rehd)
