4
0
Новата ми статия е за местност в моето село с името Калашлара! Съвсем случайно се случи връзката, която открих между името на местността и информацията, която прочетох за същото наименование в книгата „Светът на прабългарите“ на българския историк Петър Добрев.
Снимките са правени, южно от местността – „Калашлара“, но също ми казаха, че правилното наименование е „Калашлари“. Според информация за местностите в книгата „Топонимията на Чирпанско“ е записано, че там се е намирало старо селище, което е било турско или тюркменско.
Впрочем старото име на Сърневец е било Караджоврен и от регистрите, които намерих за данъкоплатците е отбелязано, че е било през 15, 16 – ти век, като доганджийско, тоест соколарско селище.
Село Сърневец крие своите тайни и всеки, който е ходил там е усетил тази енергия и дух. Ето и информация за наименованието Калашлара/Калашлари/Калушар/Колобър.
Заедно с думата КОЛОБЪР някога в България е дошла откъм Памир и думата КАЛУШАР, която и до днес се с запазила в Североизточна България. Тя е несъмнено разновидност на думата КОЛОБЪР, защото в Памир свещените клетви и обети се наричат в едни райони – КУЛ u КАУЛ, а в други райони КАЛУ И КАЛУН.
А и свещенодействията, koumo извършват днешните калушари, koumo с помощта на ритуални танци лекуват болни, изгонвайки от тях нечистите сили, твърде много напомнят ритуалните действия, koumo са извършвали по време на богослужение някогашните български колобри.
А и двете древни названия на някогашните жреци КОЛОБЪР u КАЛУШАР не са изчезнали безследно от българския език. Под тяхно влияние в по-късните християнски времена е възникнало и особеното българско название на монасите КАЛУГЕР, koemo дълго време оставаше необяснено.
Тази особена наша дума – КАЛУГЕР всъщност е брънка от една старинна поредица от свещени понятия – КОЛОБЪР, КАЛУШАР u КУТУГЕР, koumo всички са свързани с някогашното българско жречество. В нея има нещо, както от името на някогашните КАЛУШАРИ, maka u om имeтo на светите старци – КУТУГЕРИ, което се употребява и до днес в някои крauща на България.
И на свой ред двете старинни жреческu думи- КОЛОБЪР u КАЛУШАР са свързани с названията на жреците в две от най-старите човешки цивилизации – прото-индийската и шумерската.
В Мохенджо-Даро свещените думи са били наричани КОЛ, а свещенослужителите КОЛ-OP. В Шумер жреците в храмовете са били наричани КАЛУ, а главните жреци – КАЛУ-ШАР тоест – глава на жреците.
Странните днешни български народни лечители и изгонители на магии – КАЛУШАРИ – носят в името си отглас от една твърде далечна споха. Докато българските колобри omкpaй време са имали своя собствена писменост. На тази писменост me са записвали най-важните за тях думи символи, тя ги е придружавала по техния дълъг път от Памир към Кавказ и след това от Кавказ към днешните български земи. А това, че българските колобри не са били просто шамани, а носители на една духовна култура личи и от самите тexни изображения.
Използвана литература: „Светът на прабългарите“.
