6
0
Казанлък е град, който се е променял много през годините. Нашият град има многовековна история, като сега ще ви разкажа малко за едно минало време, което е повече от интересно. Тези факти и история са запечатани за поколенията и чрез моята статия ще станете зрители на един интересен прочит и фактология на обикновения Българин, който никога не се отказвал и е постигнал всичко с много труд и работа.
Казанлък в своята история възниква от двете страни на Енинската река, наричана от всички Старата река. Появяват се и българските квартали с имена Куленската махала, Къренската махала, Новенската махала и други. Така например други махали в града биват напускани и изчезват завинаги от историята. Така и два квартала, населявани на времето от турци изчезват. Единият от тях се е простирал между Енинския път и Старата река. На негово място се намират зеленчукови градини и ниви. Другият изчезнал квартал се е простирал южно от сегашните табахни и е достигал до жп линията. И на негово място също се появяват нови и градини.
Имало е турски гробища на Тюлбето, като са обхващали почти целия баир югозападно и западно от Пиростията на снимката. Пиростията е надгробен турски паметник. Според легенди там е погребан Сараджа паша, който основава военен лагер на този хълм, а според други самият Лала Шахин е погребан там. А пък старите български гробища се намирали на мястото на красивия парк Розариум. Там е бил и западният край на града ни, като след него започвали нивите.
Царският площад се е наричал „Кюл боклук“ в превод означава смет от пепел. Там са хвърляли пепелта от печките. На него са продавали и зеле есента. Друг голям площад е „Мезгяха“, като той е бил от от най-мръсните места в града. Там на вадата са колели овцете за пастърма. А пък на улица „Скобелев“ се намирал „Жабовия сокак“
Най-голямата къща в Казанлък е била на Караферлията – околийският управител на цялата казанлъшка околия. Тя се е намирала на мястото на Педагогическото училище, а сега хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Къщата е била на 2 етажа с много стаи, бани, мраморни шадравани и обширен двор. Скоро след ремонтни дейности в двора на училището се показа архитектурен слой от стари основи на сгради, като най-вероятно от конака на Караферлията, който е бил много голям и красив конак.
Друга много красива къща е била тази на световноизвестния Христо Яръмов, който пръв е намерил решение, как да улавя фалшиво розово масло, което е заливало световния пазар. Той създава първата лаборатория за изследване на чистотата на розовото масло, създадена през 1907 г. Това е свързано с тежък момент в историята на българското розопроизводство, когато се появява „тереше” – фалшификат на истинското розово масло. Под заплахата от сриване на репутацията на българското розово масло като най-доброто в света, лабораторията на Христо Яръмов се явява успешен опит за осуетяване на тази вредна практика. Във вътрешната къща на Яръмов до 1860 година се е помещавал стария девически манастир, който след това се мести до Абаята.
Пазарът на времето е бил до големия хамам и се е наричал „Я пазар“, което в превод значи маслен пазар. Пощата, съдилището и конака се намирали южно от двора на педагогическото училище.
Югозападно на няколко метра от дървения склад на Дечо Драгиев в Куленската махала се е намирала кула. Тя е известна като Бялата кула. Била е според последни проучвания над 18, 20 метра висока. Имала е поставен градски часовник с камбана. През 1906 година я събарят без причина казанлъшките управници. Тя е била символ на града и квартала носи нейното име, а именно Куленския квартал. Според някои е била средновековна кула. Била е на няколко етажа и до последно се е използвала от старите турци за склад. Такава кула е имало и в село Ръжена, която има същата съдба за съжаление. В района е останала единствена една такава кула в селото на дядо Влайчо – Коньово до Нова Загора.
Единствената запазена снимка на кулата от гениалния казанлъчанин Иван Енчев – Видю, малко преди да бъде съборена. Около нея е имало изграден шарампол, който е пазил целия град от кърджалийските нападения, които не са били изобщо малко в града.
Търговският живот на града ни е бил съсредоточен в старата изгоряла чаршия, която се е простирала приблизително от околийското управление на север до общинското управление и на запад от зеления мост до къщата на Коста Матев. Там са били дюкяните и работилниците на всички по-големи търговци и занаятчии.
Прадядо ми Христо Рачев Митев пред собствената си фабрика за лимонади и газирани безалкохолни напитки в Казанлък.
Прадядо ми е бил голям кулинар и е готвил за цялата фамилия в хана на баща си Рачо Ханджията. Той е помагал в хана на баща си, където е готвил и посрещали селяни и минаващи през Казанлъшката долина хора. Отсядали са основно селяни от източната част на Казанлъшките села, които идвали на пазар и търговия. Казанлъшкият писател, който е родом от село Нова Махала, община Николаево – Константин Колев разказва в книгата си „Хляб и рози“ за невероятните срещи, които е имал с Ханджията и как е ял най-вкусният боб там.
Пощата в града се е пренасяла с коне. Правото за пренасяне на пощата се е закупувало на търг от турската власт. Наематели са били Бончо Василев и Станчо Яръмлъков. Пощата е пренасяла писма, вестници и държавни пари. През Казанлък пощата минавала веднъж на 7, 8 дни. Маршрутът и е бил следния: Цариград, Одрин, Стара Загора, Казанлък, Габрово, Търново, Русе и обратно.
Правото за продаване на чукано кафе също се закупувало на търг. Самото право се е наричало. „Таамисъ“, а закупвачите таамисчи. Мъжкото българско население над 18 годинии плащало на турските власти годишен военен данък. Наречен е „бидел“. Плащал се от 30 до 300 гроша от всеки. Турското правителство събирало и данък „ихтибаръ“ – като данък върху общия доход от 20 до 500 гроша.
Казанлъчани си светели с лоени свещи преди 1860 година, произвеждани от местните сапунджии. Газта се появил едва към 1873 година. Отоплението ставало с мангали и огнища. Печките се появяват няколко години след Освобождението. Те били рядкост и голям лукс.
Казанлък е бил един от големите занаятчийски градове в страната. Имало много занаятчийници в които работили много Българи. Всички занаяти от един и същи занаят образували еснаф. Той се управлявал от Устабашия, който съхранявал еснафската каса.
Устабашията е имал помощник наречен „чаушин“, който служил като свръзка межфу него и отделните майстори. Всеки еснаф е имал своя тегоба, като поправката на мост, чешма, кладенец. Така например в тежест на халачите е била поправката и поддържането в изправност на кладенеца до Куленската църква.
Това беше моят поглед върху историята на стария Казанлък, който ще остане завинаги в сърцата на всеки родил се и израснал в него. Красивите паркове, улички, площади и разбира се красивите розови градини! Използван източник: вестник „Казанлъшка Искра“ от 1926 г.
Поздравявам автора с умелото съчетаване на някои спомени на Константин Бозвелиев, на Чудомир, на публикации направени от сайта „Стар Казанлък“ с негови мисли за миналото на Казанлък. Не знам кой е авторът, но предполагам, че е млад човек, защото при написаната от него компилация е допуснал и някои неточности, които трябва да се отстранят, защото биха подвели бъдещи интересуващи се от историята на града. Когато четох материала не си поставях за цел да запомням всяка неточност, а и не мисля, че аз трябва да бъда коректор на всички материалите, които се отнасят за историята на Казанлък. Това трябва да стане от един колектив, който да бъде изграден от професионални историци и стари казанлъчани. Впрочем за липсата на задълбочена, всеобхватна история на Казанлък се говори и пише близо век.