Розите, които цъфтели по склоновете на Родопите още в най-старо време били на голяма почит в нашата хубава страна. Розите били пренесени от Фригия първо в Тракия и оттам в Македония, Гърция и другите части на Европа. В „Илиада“ е описано, че Персефона брала рози и лилии в Нисейското поле. А това омайно поле се намирало в Родопите.
Една от приятелките на Персефона се казвала Родопе, като тази нимфа се въплътила във величествената тракийска планина, която до ден днешен носи името Родопе или Родопа планина. В основата на името Родопе стои гръцката дума от ирански произход „Родон“, с която старите гърци означавали розата. От Древна Елада розата била пренесена в Италия, където започнали да я култивират още повече. Оттам получила сегашното популярно име роза – rosa.
Във връзка със старото наименование на розата „Родон“ римляните имали празник на розата, който празнували в различни дни на май и юни. Тогава те украсявали гробовете на смъртниците с рози и си подавали розите. Този празник на розите преминал от римляните и у романизираните народи на Балканите с името „роумалиа“ и този празник се свързва с летния празник на Дионисий у траките.
В средните векове старият езически празник на розите се слял с празника на Петдесетница. Около това време се празнува Русалия, русалската неделя, която се празнува и у нас. Във връзка с този празник на розите са възникнали нашите митични образи на русалиите, които крият толкова много поезия в своето тайнствено съществуване.
В Германия розата е много на почит. Много германски градове имат розови градини -„Rosarium“, където се отглеждат хиляди рози. В Саксония са пренесени дори от нашите рози и в околията на Лайпциг се произвежда розово масло.
Град Казанлък би можел лесно да създаде един модерен Розариум. Той ще бъде и опитна станция на различни култури у нас. В този Розариум трябва да се съберат преди всичко нашите диви и питомни рози. За планинските рози да се направят красиви планински възвишения, където да цъфтят в най-естествена среда.
Да се построи в Розариума красив павилион в народен стил, като в павилиона да се издигне изкуствен фонтан с розова вода. И да има изложени всички произведени от рози продукти, като розово масло, розова вода, всякакви сапуни и парфюми с розови есенции, гюловица – ракия, гюлово сладко и бастуни от шипка и други да се наредят за продажба в павилиона на Розаирума.
Нека наред с лозите, които тъй живописно покриват улиците на града, се присъединят розови стръкове с приятния дъх на лозовия цвят, който се примеси с розовия. Нека наред с хубавите узрели гроздове, които висят от лозите се подават и красивите цветове на розите.
Казанлък има много орехи и кестени и всякакъв род от овошки между, които особена слава са придобили едрите градински дренки. Градът има изобилна студена вода и минерални извори в околността, гледката от него към Стара планина и Средна гора е чудесна.
Розариумът в Казанлък ще се отплати един ден стократно на казанлъчани за техните грижи и разноски по него. Той ще се отплати на целия район и дори държавата, като стане най-благодатен разсадник на по-усъвършенстваната розова култура в нашата страна. Да подтикне по-голямо производство и износ на розово масло по целия свят.
Източник: Вестник „Казанлъшки общински градски съвет“ от 1912 г.