11
0
Днешната статия ще е като пътеводител и ще разкрия пред всички малко познатия залив Зигра. Макар да се намира съвсем близо до известния за всички Маслен нос, заливът Зигра остава непознат и нетолкова посещаем.
Залив Зигра с невероятна панорама към Маслен нос.
Историята казва, че тук преди 12 милиона години е изригнал вулкан и е образувал тези чудни форми на скалите. Вулканът е наречен Китка, както и най- високият връх в района, който изкачих преди няколко години съвсем случайно в търсене на път през гората за Бегликташ.
Преди да започна да пиша статията изчетох всичко възможно за този залив и тези скали. Писано е за него преди години във връзка с корабите и пиратите, които са нападали корабите точно в този залив.
Заливът е много красив. Имах чувството, че се намирам някъде накрая на Света. Толкова много хора имаше на Бегликташ, а тук на този залив никой. Можех да стоя цял ден и да се любувам на дивната красота.
Тези интересни форми преди всичко са оформени от изветрянето. Това го прочетох и в специален брой на минногеоложкия университет в който подробно са изследвани и заснети тези скали с номерация на почти всяка.
Тази огромна скала е обработена и сцепена на две. Малко хора сигурно знаят, че оттук по време на Царска България през 1930 година са се правили павета и са се изнасяли за Европа. Площадите във Виена и Будапеща са застлани с павета от този залив.
Заливът е много загадъчен и такъв ще си остане. Дори близостта му с известния на всеки Маслен нос не може да попречи на дивото и недостъпно място на залива, да стане притегателно и посещавано от туристи място.
От другата страна на север от залива се намира нос Бегликташ. Той също е малко познат на хората дори с името на светилището. Там има много интересни форми на самите скали, които са обработени от човешка ръка.
Ето и най – интересното и разбира се загадъчно за мен място в залива. Това е кръгла като кълбо скала с две малки ниши. Тези ниши са характерни само за Източните Родопи, където има много такива. Тези ниши са свързани със задгробния живот и безсмъртието на траките. Залмоксис е почитан от траките, като първоучител на това вярване и учение. То остава неизвестно почти за нас, но траките са правили своите жертвоприношения в тези скални ниши. Това е първата скална ниша на нашето Черноморие.
В самото начало на скалите, като още вървях по пътеката се откри един нарязан огромен камък. Снимал съм го от скалите, за да добием представа за неговата величественост. Наричат го „нарязания хляб“.
Това е първата подводна пещера, която заснех почти до водата. Намира се на самия залив и за нея е писано много. Прочетох, че това е пещерата на Вълчан Войвода, където е скрил своето злато. Златото, което намирал по стари карти било основно тракийско от стари крепости и древни градове. Такива пещери имал много, но тази е най- известната на Черноморието. Има къде легенди, къде истина, че е изпратил до руския цар 30 каруци със злато за Освобождението на България.
Много скални масиви и насипи на скални късове са разположени в началото на залива.
Скалите бяха много интересни за мен, затова слязох до самия бряг и оттам се виждаха входове на пещери.
Скални изсичания си личат навсякъде.
Тук си личат наострените скали, които рядко могат да бъдат забелязани на други места. Приличат като специално наредена мозайка.
Големият издълбан с две ниши камък придава загадъчност на целия залив с името Зигра.
Тук се вижда улей, по който се стича водата. Издълбаните сърца на няколко места ме накараха да го нарека – залива на любовта!
Скалният комплекс, заснет от най-източната част.
Скалата с форми на корали.
Голямото ❤️❤️❤️ издълбано в долната част на скалите. Диаметърът му е поне 50 сантиметра.
Всеки сам може да прецени сакралността и енергията на този скален комплекс.
Панорама от скалите към залива.
Издълбани улеи, където да се стича водата.
Панорама към нос Бегликташ.
Този залив е толкова красив и през него минават много корабчета. Всеки, който ходи до Приморско задължително трябва да го посети. Ще остане пленен в красотата и дивата му природа.
Съвсем наблизо на метри на север от залива е друг залив, който не успях да посетя. Оставям го за следващото ми приключение из тайнствената Странджа планина. Заливът „Света Параскева“ е също малко посещаван, но и до него маркирана екопътека. Предлагам на всеки да го посети.
Всички корабчета от Приморско минават оттук и стигат много близо до скалите.
Тези скали са много интересни.
Панорама в посока залив “ Света Параскева“.
Наредените камъни и плочи, долавят усещането във всеки за тайнствено морско светилище.
Къде другаде планина, светилища, море и райска красота!
Накъдето и да погледнеш може да се любуваш на красота и летния бриз да те полъхва.
Този залив предизвиква различни чувства у човек на тайнственост, красота и любов.
Още една пещера, която пази своите морски тайни.
Скалата с нишите, където хванах момента слънцето да прониква в своята сакралност.
Статията завършва с лика на Апостола на Свободата – Левски, който гордо стои на тази скала и всеки преминаващ кораб гледа към него и се замисля колко е свободен човек!
Прекрасна е нашата България!По_красива от нея няма!По-ароматна, по-нежна и тайнствена!Просто вълшебна!