Старото име на Бузовград е Армаганово. Турците го наричат Арманкьой – село на харманите. Според местните жители селцето е по-старо от Казанлък и няколко пъти е сменяло мястото си.
Селото в миналото е било разположено по върховете на Средна гора над сегашното му местоположение. Сега там дворищата са обърнати в малки нивички. При орането на нивите са изравяни монети, гърнета, чапрази, основи на зидове.
И до днес има останали от старото място на селото 2 къщи на турския род Какалакови.
Окончателното преместване на селото надолу станало след Освобождението, когато започнало да се заселват Българи земеделци, които търсили по-плодородна земя.
Старите жители били главно тюркмени и малко турци – животновъди, които живеят в гората.
По назад във времето селцето било в Средна гора около Бузово кале и се е наричало Теккьой. И сега тази местност носи същото име.
Че е имало там селище свидетелстват намерените дебели зидове, гробове, кюлове и други. Над тази местност е Бузово кале, чиито дебели каменни зидове още са запазени в основите си.
В района има 39 надгробни могили и са открити монети от 5-4 век преди новата ера.
В тази местност има и други интересни неща. Имало големи камъни, като мост извити, наречени „Баба кая“.
В горичката имало голям камък с форма на месец, друг още по-голям с някакви надписи.
В землището на селото има много местности с имена на камъни.
Айкарджовите камъни, Белия камък, Буба кая, Големите камъни.
Калпак кая, Коджа кая, Кюл кая
Посран камък, Сърътмач кая, Тепе кая, Тилки кая
Хамбар кая, Чобан кая, Шинкая.
Източници: „Топонимията на Казанлъшко“ и вестник „Казанлъшка Искра“