2
0
Диоклецианопол е античен римски град. Градът получава статута си през 293 г. от римския император Диоклециан и е наречен в негова чест.
Населеното място в границите на днешния град Хисар се развива, като типичен римски град. През 293 г. след Христа – римският император Диоклециан се установява в града, заради лечебните минерални води и градът е наречен в негова чест – Диоклецианопол. В началото на IV в. градът е ограден с крепостни стени. През V – VI в. Диоклецианопол е част от владенията на Византийската империя. В края на VI – началото на VII в. градът е разрушен от нашествията на авари и славяни.
Крепостните стени на Диоклецианопол ограждат площ от 200 декара. Те са допълнително защитени с ров и земен вал. Общата дължина на крепостните стени е 2 327 метра, дебелината им варира от 2,60 до 4 метра, а височината им достига до 12,5 метра. В тях е имало 44 кули, 4 главни порти и 6 по-малки входа. Сравнително добре са запазени Южната и Западната порти. В момента се реставрира Южната порта.
По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град – Диоклецианопол се нарежда на едно от първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 метра, а южната крепостна порта се извисява на 13 метра. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор Момина сълза. Тук се намира най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 m². Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода. Комплексът от представителните сгради в парк Момина сълза включва и амфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази далечна епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през ІII в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения.
След въвеждането на християнството като официална религия в римската империя през първите десетилетия на ІV в., Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града раннохристиянски базилики от периода ІV – VІ в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове.
Известните късноантични църкви в града са:
Църква при южната порта: близо до вътрешната страна на градските стени, преустроена в средата на V век от дотогавашна казарма
Църква при източната стена: непосредствено до днешния Археологически музей, строена през първата половина на V век на мястото на по-стара сграда; през IX-X век на същото място има параклис и гробище
Църква „Свети Стефан“: на 120 метра извън южната крепостна стена, строена в средата на IV век, реконструирана през втората половина на V век и вероятно използвана до X век
Църква при северния ъгъл на крепостта: трикорабна базилика, изградена в средата на IV век върху разрушено езическо светилище и вероятно разрушена от хуните; заменена с нова по-голяма трикорабна базилика през втората половина на V век
Църква на север от крепостта: разположена на 200 метра северно от градските стени и строена в IV век, тя е унищожена при строителството на железопътната гара
Църква на югоизток от крепостта: разположена на 650 метра от югоизточния ъгъл на градските стени, тя е построена в средата на VI век.
Църква на изток от крепостта: разположена на 22 метра североизточно от източната порта, тя е построена в края на V или началото на VI век
Църква в квартал „Момина баня“: построена в първата половина на V век
Църква на юг от крепостта: разположена на 700 метра южно от южната порта, трикорабна, тя е построена в края на VI век, изглежда върху по-ранен некропол
Параклис при източната стена: пристроен от нейната външна страна през V-VI век
Църква в местността „Юрта“: на 5 километра източно от града, строена през втората половина на V век
Църква в квартал „Веригово“: еднокорабна, строена през VI век
Църква на връх Свети Георги: еднокорабна базилика в близост до „Веригово“.
Интерес представлява единствената отрита двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по това време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия, след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора.
Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 метра южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Впечатлява с дългия си коридор, гробна камера и пъстроцветната си подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в подходяща паркова среда и са достъпни за посещение от гостите на града.
От двете страни на южната крепостна порта по цялата дължина на южната крепостна стена и част от източната крепостна стена са били разположени римски казарми. Построени са през втората половина на IV век. В казармите е била настанена на постоянен гарнизон войска от около 600 души. Експонирани са казармените постройки западно от южната крепостна порта.
Днес античният град Диоклецианопол е единственият в България, а и в Европа, с толкова добре запазени стени. Представяме си само как цели над 1800 години този град е все още жив и тези стени- наречени камили са кацнали в централната част на България в Северната част на горнотракийската низина, южно от средногорските върхове.
На много места има в България минерални извори, но тук в Хисар всичко е някак си по-специално и древно- антично.
