4
0
Високо сред гористите северни склонове на Родопите, на 3 км югозападно от Асеновград, е разположен Горноводенския манастир „Св.св. Кирик и Юлита”. Той е основан по време на втората Българска държава, най – вероятно през ХІV в., на мястото на сегашното аязмо.
Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в., но към края на века е възобновен на днешното му място под името „Св. Петка”. По – късно бил възобновен и старият манастир. През 1810 г. двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 г. започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 г. В годините на османското владичество манастирът станал гръцки. Управлявали го гръцки монаси и тогава всички старини, които той е притежавал били унищожени. Само върху каменната чешма в двора, изградена през 1696 г. от майстор Никола, по времето на игумена йеромонах Стефан и проигумена Теофан, е запазен възпоменателен надпис на български език, което показва, че по това време, въпреки гръцкото влияние Горноводенския манастир си оставал български.
Това е най-красивият и енергиен манастир в който съм ходил. Такава живописна красота и спокойствие цареше, като че ли се намирахме в рая. В манастира имаше само една монахиня и няколко красиви пауни. До манастира пътя е много стръмен и се намира на голяма надморска височина. Намира се над Горни Воден, което е вече квартал на Асеновград.
Днес Горни Воден (до 1986 г. отделно село) е квартал на град Асеновград в Област Пловдив. Намира се от западната страна на Асеновград, като най-прекият път между тях е с дължина от около 1 км. На север Горни Воден граничи с квартал Долни Воден, на запад – със землището на с. Руен, а на юг-югозапад – със землищата на селата Лясково и Яврово.
Кварталът е разположен в североизточните разклонения на родопския рид Чернатица, на ср. надм. вис. 450 м. Той е предпоследното в източна посока населено място от географската област Родопска яка. Селището има събран, купен вид. По-голяма част от къщите са накацали амфитеатрално една над друга около стария център.
По склоновете наоколо се намират множество карстови извори, като повечето от тях са каптирани в чешми. Такъв извор със сравнително голям дебит има и в самия център. Той е каптиран от незапомнени времена и навярно е първопричината за възникване на селището.
Западно и северно от квартала тече рекичката Килдере или Сингел, по чието течение в съседство на Долни Воден е построен малък язовир, служещ за напояване. През самия Горни Воден тече Чалък поток, който събира водата от изворите и се влива в Сингел.
Някога хълмовете по пътя за Воденския манастир са били обрасли с вековни дъбови и брястови гори, които през 20-те години на XX в. са били безогледно изсечени.
Климатът в Горни Воден, както при други севернородопски села, е преходно континентален с леко планинско влияние, а преобладаващите почви са кафяво горски. Тези природни дадености благоприятстват за развитие на лозарство (предимно сорта Мавруд), овощарство (череши, ябълки и др.), както и зеленчукопроизводство и тютюнопроизводство. Обработваемата земя на Горни Воден е 3 500 дка и е главно в полето – до р. Чая.
Днес, поради близостта си до Асеновград, Горни Воден продължава да бъде многолюден квартал. Населението му в етно-религиозно отношение е представено изключително от българи – християни (православни)
Някои историци смятат, че обителта е основана по времето на цар Иван Асен II (1218-1241 г.), а други – през първите десетилетия на цар Иван Александър (1331-1371 г.), когато в околностите се развива усилено строителство на крепости, църкви и манастири. Но не се изключва и възможността манастирът да е възникнал още през Бакурианово време (XI в.) или тогава на негово място да е имало поне някакъв скит или църква. Основание за размисъл над тази хипотеза дава намерен в района оловен печат от Алексий I Комнин (1081-1118 г.).
“. Едно от многото му писания за селото гласи така: „населението на селата Станимака и Воден е гръцко, но и там живеят много българи“; а за Воденския манастир, на който той отделя особено внимание: „манастирът „Св. Кирик и Юлита“ се намира на такава великолепна местност, на която няма да се откажат да пренесат престолите си дори олимпийските богове!“. Интересна подробност е, че много от прототипите на Любен Каравелов са почерпени именно от Воден и неговия манастир.
Със своите свети места Горни Воден е важен пункт от поклонническия маршрут на т.нар. „Асеновградска Малка Света гора“. Освен Горноводенския манастир „Св. Св. Кирик и Юлита“, църквата „Успение Богородично“ с нейната чудотворна икона „Св. Богородица“ – „Златна ябълка“ и по-малката църква „Св. Георги“, която се ползва обикновено само на Гергьовден, в квартала и около него има дванадесет параклиса:
– „Св. Атанасий“ – намира се в самото селище.
– „Св. Никола“ – намира се в селището.
– „Св. Тодор“ – намира се в селището.
– „Св. Яков“ – намира се в селището.
– „Св. Архангел“ – костница в черковния двор на църквата „Успение Богородично“.
– „Св. Спас“ – намира се на запад от квартала.
– „Св. Трапеза“ – намира се северозападно от квартала, в границите на античното селище. Той е най-старият в Горни Воден, с традиции от раннохристиянско време.
– „Св. Св. Козма и Дамян“ – намира се на изток от квартала, вляво от най-прекия път за Асеновград. Той е най-новият параклис.
– „Св. Влас“ – южно от квартала. Спада към Воденския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“
– „Св. Димитър“ – южно от квартала, разположен е на едноименното възвишение.
– „Св. Петка“ – югозападно от квартала, вдясно до пътя за манастира.
– Параклис-аязмо „Св. Св. Кирик и Юлита“ – намира се над Горноводенския манастир и принадлежи към него. Източници: Сайтът- Свети места и православието.
