5
0
Тази статия за Възрожденските къщи в Трявна не е случайна. Моите предци, като моя прапрадядо Рачо, роден 1862 г. и баща му Митьо, роден през 1844 г. и двамата родом от колиби Гуглевци са били майстори дюлгери. Това е бил основният им и първи занаят и работа. Родното им място – Гуглевци, а днес вече преименувано на Радино се намира на югозапад от Трявна. Оттам е родом и известният майстор, чиито имена са изписани на паметника на майсторите в Трявна. Той е построил много сгради, като църкви, училища. Неговите имена са Събчо Генчев Събков и е бил строител и резбар, роден през 1848 г. Той е украсил с резба капителите на една от свищовските църкви. Построил е и църквата в селото на Дан Колов – село Сенник. Заедно с Петър Генчев Събков е работил над резбата на църквата „Всех Святих” в Русе и изпълнил със своя група иконостаса на по-новата севлиевска църква „Св. Троица” по образец на донесения от Русия иконостас на църквата в девическия манастир в Казанлък.
В Трявна и днес могат да се видят двата типа възрожденски къщи, които се различават много. Първият и по-стар тип къщи се е разпространявал до края на 18-ти век, а вторият или по-новият тип започва да се забелязва от началото на 18-ти век до самото Освобождение.
Малко образци са запазени от първия и по-стар тип къщи. Лично аз видях само една такава къща, която се намира на изток от възрожденския център на Трявна, до реката. Това е самата Попангелова къща, която е може би и най-старатата запазена къща в Трявна. Там се е укривал дори Левски. Основната причина да няма останали от стария тип къщи е опожаряването на Трявна от кърджалиите през 1798 г.
Това са снимки от Попангеловата къща, която е останала единствена запазена къща в застроения много след Освобождението квартал. Къщите от стария тип са с долен етаж, който е каменен и се използвал за стопанските нужди на домакинството – обор, склад, зимник и хамбар. Горният етаж е бил от цепени талпи, приковани върху дебели греди и измазани отвътре с пръст. Прозорците били малки на старите къщи, липсват еркери, имали са големи стрехи, масивни комини и покриви от масивни каменни плочи.
Къщата е била разположена сред широк двор с градина, отделен от съседните с висок зид, дувар. В двора се влизало само през масивна трикрила порта.
Вторият, най-новият тип тревненска къща се утвърждава в началото на 19-ти век и е свързан с развитието на занаятите в селището. Къщите вече излизат на уличната линия, долепят се една до друга, а дворовете се развиват зад тях.
Долният етаж е масивен с дюкян или работилница с широки прозорци, които нощем се закриват с наклонени кепенци от масивни дъски.
Вторият етаж има стълбо-гредова конструкция и служи за жилище. Фасадата е оживена с еркери и високи, тесни, рамкирани с дърво прозорци. По дървена стълба се излиза на широк открит чардак, през който се преминава в така нареченото „къщи“ в трапезарията на жилището, зимна кухня с камина, пезули, лавици и стенни шкафове върху цяла стена.
Оттам се влиза в „одаята“ в спалното помещение, в света светих на семейството, където обикновено чужди хора не влизат. Отделен вход от чардака или пруста води в собата във всекидневната или гостната стая, лицето на къщата. Нейната отлика са миндерите край стените и резбованите тавани.
Това са снимки от новия тип къща, където местните майстори са се надпреварвали кой да направи по – голяма и по-хубава и с повече орнаменти голяма семейна къща.
Даскаловата къща е преход между двата типа тревненски къщи. В първоначалния си вид тя носи черти, както от единия, така и от другия тип. Съобразно с общественото положение и възможностите на стопанина, в тревненската къща от втория, по-новия тип могат да бъдат развити на втория етаж повече помещения.
До тридесетте години на 19-ти век, строителите на тревненските къщи обикновено са анонимни, на имената им внимание не е обръщано, освен по изключение, какъвто е случаят с Даскаловата къща. Оттогава насетне в строителството настъпва съревнование. Всеки майстор се стреми да вложи в строежа нещо от себе си, да индивидуализира творческото си дело, затова се казва, че в Трявна няма две къщи да приличат една на друга.
Характерна особеност на тревненската къща от втория, по-новия тип е нейната богата украса-резбовани тавани, долапи, подпорни колони, парапети и врати рамкирани с дърво отвън и отвътре прозорци, домашни резбовани иконостаси оригинални панти и брави на вратите, разноцветна окраска на стените и други.
Между многобройните тревненски възрожденски къщи по-дълго задържат погледа поради архитектурните си достойнства: Даскаловата, Славейковата, Дядодобревата и Райковата къщи.
Това са снимки от Даскаловата къща, където се преплитат и двата типа тревненски възрожденски къщи.
Използвана литература: „Трявна през Възраждането“.
