Възникването на розопроизводството в Одринско през 16-ти век

Read Time:3 Minute, 51 Second

В тази статия за розопроизводството ще разкрия факти за неговото възникване в района на Одринско. За околностите на Одрин Хаджи Калфа разказва: “ Споменатият Хъдърлък е чудесно, хубаво място за разходка. Пълно е с гюлища и гюловата вода е един от най-главните търговски артикули на града.“ За прочутите одрински рози, вероятно декоративни говори и една султанска заповед от 1587 година, изпратена до одринския бостанджибашия. В нея четем: „Има нужда от гюлове за градините на стария дворец в Истанбул и както винаги се е правило, ще трябва да се извадят гюлове от Одрин и да се изпратят насам. Отпусна се нужната за целта сума, както му в редът. Повелявам….. както се е доставяло досега, да доставиш розови пръчки, да ги натовариш на коне и изпратиш до щастливото подножие на престола ми….“

„Околностите на Адрианопол са низ от красиви и китни градини, изпълнени с рози от които се добива есенция с която Адрианопол е толкова известен“- част от пътепис на Ж.Б. Ришар от 1828-1833 година.

„Обикновено се счита, че предизвикващият силни чувства парфюм от розово масло се произвежда в Адрианопол, но ми бе казано, че дестилацията се извършва в села, отдалечени на няколко часа път оттук, и че маслото се докарва на това място, за да се изпрати в столицата и другите места на лукса.“- част от пътепис на Джон Галт от 1811 година.

Данни от изворите показват, че маслодайната роза е култивирана и в едно от изследваните села – Караагач. Изследваната градина от извора била оценена на 20 000 акчета или три пъти повече от две къщи.

За подмладяването на една градина е било необходимо да се изсичат с брадва или косер през 10 години, както по този начин розовите градини можели да съществуват на едно и също място по 45-50 години.

Розата била от знаците на лукса, използвана по време на приемите на султана, на неговите високопоставени служители и въобще на богатите османлии. Рецепта за шербет описва английският търговец Питър Мънди през 1620 година, след гостуване в къщата на бейлербея в София: “ Това е питие, приготвено от захар, лимонов сок и вода, към което по-богатите добавят смола, мускус, рози, теменужки и други.

Друг търговец – Мартин Грюневег, добавя един много интересен щрих за участието на розата в питиетата и сред символите на любовна привързаност при младите одрински жители. Отсядайки в града през 1582 година, той записал в дневника си: “ Момите приготвят на приятелите си едно прекрасно питие от дюлев сок и рози, което аз често пиех с един челеби- господин. Изпращаше му го неговата годеница.“

Розовата вода била важен елемент от етикета и по време на приеми с угощения. За един такъв прием в Одрин разказва секретарят на английския посланик – Джон Бърбъри през 1665 година: двама пажа на водача отидоха при всеки гост и покриха главите и лицата им с фина раирана тафта, докато един друг със сребърна кадилница ги парюфмира и опуши. След това кадилницата бе изнесена и върху скута и коленете на гостите бе постлана друга копринена кърпа, а друг голям паж донесе розова вода с която си измиха лицата и брадите. Когато и тази бе отнесена на коленете им постлана ленена кърпа и им донесоха кафе.“

За подобен етикет по време на приеми разказва и Мери Монтегю, която гостувала на съпругите на високопоставени османлии в Одрин и Истанбул. Необходимите за извършване на ритуала съдове за розова вода (гюлабдан) и кадилница (бухурдан) били изработвани от порцелан, сребро или злато. Срещаме ги в наследствената на много от богатите одрински аскери, включително и на тези, които живеели или имали чифлици в изследваните села. Така например бостанджибашията Хасан Ага, който имал чифлик и в село Хаскьой, ползвал съд за розова вода и кадилница на стойност 2500 акчета, колкото струвал един чифт биволи.

И от наследството през 1651 година на одринския войник Константи, син на Василико, разбираме, че той е неговото семейство притежавали и вероятно употребявали цяло съкровище от сребърни съдове – плоски шишета за розова вода 2 броя, чаши за напитки и канчета за вода 14 броя – всеки съд за по 1500 акчета, общо 30 000 акчета. Само за сравнение ще посочим, че къщата на войнука е оценена на нищожните на този фон 12 000 акчета. Така мога да направя заключение, че от изнесените факти от изворите виждаме, че розопроизводството е възникнало много по-рано от научно доказаното в България. Дори Българи с български имена са използвали в бита си продукти от роза, като розова вода и сребърни съдове и канчета. Ще търся още по-назад информация за този уникален отрасъл, който е развил моето родно място и му е дал етикета неслучайно, като Розовата долина! Дори западноевропейски пътешественици са му дали име на Европейския кашмир! Използвана литература: „Земята и хората“